Шивец
| Шивец Шивец | |
| — село — | |
 | |
  Шивец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 212 m |
| Население | ? души (?) |
| Пощенски код | 1424 |
| МПС код | VE |
| Шивец в Общомедия | |
Шивец (на македонска литературна норма: Шивец) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Шивец се намира в областта Тиквеш на 7 километра западно от град Кавадарци. Църквата в селото е посветена на Свети Стефан.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Шивец е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шивец има 230 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шивец (Chivetz) има 272 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Шивец (Šivec) като българско християнско село.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Шивец
отец Иван Илиев (1874 - ?), български духовник и революционер- Спас Шемов, деец на ВМОРО и ВМРО[5]
- Починали в Шивец
- Янаки Илиев (? – 1905), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ И, И. Илинденци въ новитѣ земи // Илюстрация Илиндень XIII (6 (126). София, Издание на Илинденската Организация, Юлий 1941. с. 11.
| |||||||||||
