Куманичево (община Кавадарци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Куманичево.
Disambig.svg Тази статия е за селото в Тиквеш. За селото в Костурско, Гърция вижте Куманичево (дем Костур). За селото в Драмско, Гърция вижте Куманич.
Куманичево
Куманичево
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.2836° с. ш. 21.9947° и. д.
Куманичево
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областМариово
Надм. височина908 m
Население7 души (2002)
Пощенски код1437
МПС кодVE
Куманичево в Общомедия

Куманичево (на македонска литературна норма: Куманичево) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на областта Мариово, югозападно от общинския център Кавадарци, типично планинско село.

История[редактиране | редактиране на кода]

Доклад от Бълграското консулство в Солун до външния министър Рачо Петров, с което се уведомява за обиски за търсене на оръжие в Куманичево и други тиквешки села, 23 август 1906 г.

Селото се споменава с днешното си име Куманичево в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]

Селската църква „Свети Димитър“ е вероятно от XIX век.[2]

В XIX век Куманичево е чисто българско село в Рожденска нахия (Морихово) на Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 350 жители, всички българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Команичево (Komanitchevo) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Куманичево се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
  2. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.