Куманичево (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Куманичево.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Драмско, Гърция вижте Куманич. За селото в Тиквеш, Република Македония вижте Куманичево (община Кавадарци).

Куманичево
Λιθιά
— село —
Изглед към Куманичево
Изглед към Куманичево
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1 230 m
Население (2001) 388 души
Куманичево в Общомедия

Куманичево или Команичево (на гръцки: Λιθιά, Лития, до 1928 Κομανίτσοβο, Команицово, катаревуса Κομανίτσοβον, Команицовон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 388 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали - Горно и Долно Куманичево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Куманиче са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.[2]

Църквата в селото „Свети Димитър“ в южната част на селото датира от XVIII век.[3] Централната църква е „Успение Богородично“, а гробищната „Свети Николай“.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Команичово (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители българи[5].

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Куманичево:

На половин час северно от Чирилово със същото разположение и в подножието на същата планина е разположено село Киманичово с 43 мохамедански къщи и 78 нуфузи; християнските къщи в него са 25, семейните двойки 32, и нуфузите - 45. Данъкът на мохамеданите е 6500 пиастри, на християните 1900, а инание-аскерие - 1350 пиастри. В селото живеят и няколко цигански семейства.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 г. в Куманичево има 1 020 жители българи и 150 турци.[7]

В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110-120 семейства са патриаршистки, а 64 - екзархистки. По време на Илинденското въстание селото е нападнато нападнато от турски части и н 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима - Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев[8].

След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.[9][10] Същата година турските власти не допускат учителите Дим. Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.[12]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.[13] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[14] В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[15]

Според Георги Константинов Бистрицки преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево - 80 български и 40 турски къщи.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към селото отдалеч.

Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда. В селото има 5 политически убийства.[18] В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 59 души[19] или според други данни 21 семейства със 76 души.[20]

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.[21] Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.[22] Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно - много от жителите му го напускат, а 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[23]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 661 жители
  • 1920 - 755 жители
  • 1928 - 642 жители
  • 1940 - 821 жители
  • 1951 - 427 жители
  • 1961 - 424 жители
  • 1971 - 348 жители
  • 1981 - 393 жители
  • 1991 - 372 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Куманичево
  • България Александра Методиева Мичевска (1930 - ?), дъщеря на Методи Дуев и сестра на Кузман Дуев, партизани на ЕЛАС, войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1957), в 1958 г. се преселва в България, оставя спомени[24]
  • България Вангел Пандов Пенев (1904 - ?), член на ЕАМ от 1941 г., помагач на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[25]
  • България Дамян Георгиев (1879 - 1943), български предприемач
  • България Дамян Перелингов (1860/1861-?), български политик, кмет на Варна
  • България Димитър Павлов Самаров (1929 - ?), член на ЕПОН от 1945 г., войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1960), в 1960 г. се преселва във Варна, България, оставя спомени[26]
  • България Калиопа Костадинова Дуева (1900 - ?), родена в Цариград, членка на АФЖ (1944), ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 - 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, а в 1952 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[27]
  • България Константин Пандов, учител и обществен деец, преподавал в Куманичево и Костурското българско училище
  • България Константин Количев, български просветен деец от Долно Куманичево, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Горно Куманичево[28]
  • Гърция Константин Папафилипуов (Κωνσταντίνος Παπαφιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[29]
  • България Коста (Петре) Костурски, революционер
  • България Костадин Филиматов, деец на ВМОРО, селски войвода на четата от Куманичево[30]
  • България Методи Димитров Дуев (1897 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), включва се в бригадата на Гоче, в 1945 година емигрира в Югославия и се включва в Народоосвободителната армия на Югославия, а в 1950 година се установява във Варна, България, оставя спомени[31]
  • България Милка Георгиева Нашева (1900 - ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС, в 1948 година с 30 деца заминава за Унгария, в 1951 година с мъжа си се заселва във Варна, България, оставя спомени[32]
  • България Милка Динева Пенева (1902 - ?), помагачка на ЕЛАС, санитарка на ДАГ (1948 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, в 1955 г. се заселва в България, където се събира със семейството си, оставя спомени[33]
  • Гърция Михаил Търпов (Μιχαήλ Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, информатор на Германос Каравангелис, водач на гръцката партия в селото, в 1905 година български четници запалват къщата му, в която изгаря майка му и осемгодишният му син Наум[29]
  • България Никола Методиев Мичевски (1922 - ?), партизанин на ЕЛАС (1944) в бригадата на Гоче, преминала в 1944 г. в Югославия и сляла се със 17 македонска бригада, в 1946 година с четата на Георги Калков се прехвърля обратно в Гърция, войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1957), в 1958 г. се преселва в България със семейството си и се установява във Варна, оставя спомени[34]
  • България Никола Цицов, български просветен деец
  • България Паринда Хрисанти Дамянова (1929 - ?), ятачка и партизанка на ЕЛАС, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1971 г. се заселва във Варна, България, оставя спомени[35]
  • България Петър Динев (1889 - 1980), български музиковед и композитор
  • Гърция Тодор Василев (Θεόδωρος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, къщата му в Куманичево е запалена, а майка му е убита от български четници, Василев бяга в Костур и служи на гръцката пропаганда като информатор[36]
  • Гърция Тодор Евтерпов (Θεόδωρος Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • България Христо Бабаленов, български революционер, селски войвода на ВМОРО
  • България Христо Томов Конуков (1922 - ?), партизанин на ЕЛАС (1943 - 1944), войник на ДАГ (1946 - 1949), ранен е изпратен на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и се установява във Варна, оставя спомени[37]
Македоно-одрински опълченци от Куманичево
  • България Васил Алексев Стойков, Трета рота на Пета одринска дружина[38]
  • България Васил Димитров, Втора рота на Осма костурска дружина[39]
  • България Диаманди Димитров, 40 (41)-годишен, еснаф, основно образование, жител на Тюрк арнаутлар, Огнестрелен парк[40]
  • България Димитър Коспачев, Сборна партизанска рота на МОО[41]
  • България Димитър Костачев, Сборна партизанска рота[42]
  • България Димитър Кузманов Калфов, сражавал се в боевете при Шаркьой и Булаир.
  • България Димитър Стефов, Сборна партизанска рота[43]
  • България Дине Куманички, Сборна партизанска рота[44]
  • България Дине Янакев, 30-годишен, млекар, IV отделение, Продоволствен транспорт на МОО[45]
  • България Константин Николов, български революционер, Интендантска рота, сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война, освободен на 9 март 1914 година[46]
  • България Костадин Г. Николов (1878 - 1924), български революционер, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[47]
  • България Наке (Наки) Апостолов, 28 (27-годишен), млекар (земеделец), III отделение, четата на Яким Траянов, Четиринадесета воденска дружина[48]
  • България Стефан Киряков (Кирков), 28-годишен, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[49]
  • България Тодор Ангелов, 45-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[50]
  • България Тома Ставрев, 30-годишен, млекар, III отделение, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО[51]
  • България Христо Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[52]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46-57.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κομανίτσοβον - Λιθιά
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2014-12-27.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  6. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 143.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  8. Илюстрация Илинден, бр. 136, стр.14
  9. Κουμανίτσοβο
  10. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  11. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
  14. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 220.
  15. s:Телеграма от Иларион от Костур
  16. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 856.
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
  24. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 289. Посетен на 2015-09-03.
  25. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 329. Посетен на 2015-09-03.
  26. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 376. Посетен на 2015-09-03.
  27. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157-158. Посетен на 2015-08-31.
  28. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  29. а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 174.
  31. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157. Посетен на 2015-08-31.
  32. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 300. Посетен на 2015-09-03.
  33. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 330 - 331. Посетен на 2015-09-03.
  34. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 290. Посетен на 2015-09-03.
  35. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 324. Посетен на 2015-09-03.
  36. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 85 - 86.
  37. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2015-09-02.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 656.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 217.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 369.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 394. Вероятно идентичен с Костадин Николов и Константин Николов.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 815.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 506. Вероятно идентичен с Костадин Николов и Дине Куманички.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 507.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 348.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.


     Портал „Македония“         Портал „Македония