Куманичево (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Куманичево.

Куманичево
Λιθιά
— село —
Изглед към Куманичево
Изглед към Куманичево
Гърция
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Западна Македония
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Костурско
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 960 m
Население 311 души (2011 г.)
Куманичево в Общомедия

Куманѝчево или Команѝчево (на гръцки: Λιθιά, Лития, до 1928 година Κομανίτσοβο, Команицово, катаревуса: Κομανίτσοβον, Команицовон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе, на 960 m височина в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали - Горно и Долно Куманичево.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Куманиче са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.[3]

Църквата в селото „Свети Димитър“ в южната част на селото (Горно Куманичево) датира от XVIII век.[4] Централната църква в Долно Куманичево е „Успение Богородично“, а гробищната е „Свети Николай“.

В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5] От Долно Куманичево произлизат брациговските родове Стоицови, Керини и Божкови.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Команичово (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.[7] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители българи.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Куманичево:

На половин час северно от Чирилово със същото разположение и в подножието на същата планина е разположено село Киманичово с 43 мохамедански къщи и 78 нуфузи; християнските къщи в него са 25, семейните двойки 32, и нуфузите - 45. Данъкът на мохамеданите е 6500 пиастри, на християните 1900, а инание-аскерие - 1350 пиастри. В селото живеят и няколко цигански семейства.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Куманичево има 1020 жители българи и 150 турци.[10]

В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110-120 семейства са патриаршистки, а 64 – екзархистки. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски части и на 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима - Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.[11]

След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.[12][13] Същата година турските власти не допускат учителите Димитър Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото[14] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.[15]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.[16] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[17] В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[18]

Според Георги Константинов Бистрицки преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево - 80 български и 40 турски къщи.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно и Долно Куманичево са обозначени като български селища.[21]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към селото отдалече

Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Команичево има 70 къщи славяни християни, а Долно Команичево има 150 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[22] Значителна част от жителите на селото емигрират в България и частично отвъд океана.[2]

Селото е богато и традиционно произвежда живо и различни овошки.[23]

В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда. В селото има 5 политически убийства.[24] В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 20 семейства с 59 души[25][2] или според други данни 21 семейства със 76 души.[26]

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.[27] Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.[28]

В Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно - 10 семейства и около 50 жителите му го напускат предимно към Югославия и частично към другите социалистически страни.[2] 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[29]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1297[2] 755[2] 642[2] 821[2] 427[23] 424[23] 348[23] 393[23] 372[23] 388 311

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Куманичево
  • Flag of Bulgaria.svg Александра Методиева Мичевска (1930 - ?), дъщеря на Методи Дуев и сестра на Кузман Дуев, партизани на ЕЛАС, войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1957), в 1958 г. се преселва в България, оставя спомени[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Божко (около 1761 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Пандов Пенев (1904 - ?), член на ЕАМ от 1941 г., помагач на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Георгиев (1879 - 1943), български предприемач
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Перелингов (1860/1861-?), български политик, кмет на Варна
  • Flag of Bulgaria.svg Дели Ванчо (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Павлов Самаров (1929 - ?), член на ЕПОН от 1945 г., войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1960), в 1960 г. се преселва във Варна, България, оставя спомени[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Калиопа Костадинова Дуева (1900 - ?), родена в Цариград, членка на АФЖ (1944), ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 - 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, а в 1952 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Керу (около 1761 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Пандов (1875 - 1956), учител и обществен деец, преподавал в Куманичево и Костурското българско училище
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Количев, български просветен деец от Долно Куманичево, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Горно Куманичево[35]
  • Flag of Greece.svg Константин Папафилипуов (Κωνσταντίνος Παπαφιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста (Петре) Костурски, революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Филиматов, деец на ВМОРО, селски войвода на четата от Куманичево[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Малезо (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Димитров Дуев (1897 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), включва се в бригадата на Гоче, в 1945 година емигрира в Югославия и се включва в Народоосвободителната армия на Югославия, а в 1950 година се установява във Варна, България, оставя спомени[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Милка Георгиева Нашева (1900 - ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС, в 1948 година с 30 деца заминава за Унгария, в 1951 година с мъжа си се заселва във Варна, България, оставя спомени[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Милка Динева Пенева (1902 - ?), помагачка на ЕЛАС, санитарка на ДАГ (1948 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, в 1955 г. се заселва в България, където се събира със семейството си, оставя спомени[40]
  • Flag of Greece.svg Михаил Търпов (Μιχαήλ Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, информатор на Германос Каравангелис, водач на гръцката партия в селото, в 1905 година български четници запалват къщата му, в която изгаря майка му и осемгодишният му син Наум[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Методиев Мичевски (1922 - ?), партизанин на ЕЛАС (1944) в бригадата на Гоче, преминала в 1944 г. в Югославия и сляла се със 17 македонска бригада, в 1946 година с четата на Георги Калков се прехвърля обратно в Гърция, войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1957), в 1958 г. се преселва в България със семейството си и се установява във Варна, оставя спомени[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Цицов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Паринда Хрисанти Дамянова (1929 - ?), ятачка и партизанка на ЕЛАС, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1971 г. се заселва във Варна, България, оставя спомени[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Динев (1889 - 1980), български музиковед и композитор
  • Flag of Bulgaria.svg Стоицата (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Greece.svg Тодор Василев (Θεόδωρος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, къщата му в Куманичево е запалена, а майка му е убита от български четници, Василев бяга в Костур и служи на гръцката пропаганда като информатор[43]
  • Flag of Greece.svg Тодор Евтерпов (Θεόδωρος Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бабаленов, български революционер, селски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Томов Конуков (1922 - ?), партизанин на ЕЛАС (1943 - 1944), войник на ДАГ (1946 - 1949), ранен е изпратен на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и се установява във Варна, оставя спомени[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Янин (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
Македоно-одрински опълченци от Куманичево
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Алексев Стойков, Трета рота на Пета одринска дружина[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитров, Втора рота на Осма костурска дружина[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Диаманди Димитров, 40 (41)-годишен, еснаф, основно образование, жител на Тюрк арнаутлар, Огнестрелен парк[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Коспачев, Сборна партизанска рота на МОО[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Костачев, Сборна партизанска рота[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кузманов Калфов, сражавал се в боевете при Шаркьой и Булаир.
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стефов, Сборна партизанска рота[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Куманички, Сборна партизанска рота[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Янакев, 30-годишен, млекар, IV отделение, Продоволствен транспорт на МОО[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Г. Николов (1878 - 1924), български революционер, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Наке (Наки) Апостолов, 28 (27-годишен), млекар (земеделец), III отделение, четата на Яким Траянов, Четиринадесета воденска дружина[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Киряков (Кирков), 28-годишен, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Ангелов, 45-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Ставрев, 30-годишен, млекар, III отделение, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[58]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия) в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46-57.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 декември 2014 г.
  5. а б в г д е ж Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  6. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 20201 г.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 143. (на руски)
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  11. Жертвитѣ при потушаването на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень XIV (6 (136). София, юний 1942. с. 14.
  12. Κουμανίτσοβο[неработеща препратка]
  13. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  14. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  18. s:Телеграма от Иларион от Костур
  19. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  23. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  24. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm, посетен 26 юли 2007 
  25. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm, посетен 26 юли 2007 
  26. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  27. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  28. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  29. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  30. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 289. Посетен на 3 септември 2015 г.
  31. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 329. Посетен на 3 септември 2015 г.
  32. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 376. Посетен на 3 септември 2015 г.
  33. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  34. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157-158. Посетен на 31 август 2015 г.
  35. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
  36. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 174.
  38. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157. Посетен на 31 август 2015 г.
  39. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 300. Посетен на 3 септември 2015 г.
  40. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 330 - 331. Посетен на 3 септември 2015 г.
  41. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 290. Посетен на 3 септември 2015 г.
  42. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 324. Посетен на 3 септември 2015 г.
  43. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85 - 86. (на гръцки)
  44. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015 г.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 656.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394. Вероятно идентичен с Костадин Николов и Константин Николов.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  57. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония