Костадин Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костадин Николов
български революционер

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Костадин Николов в Общомедия

Костадин (Константин) Георгиев Николов, известен и като Дине, Динката Куманички или Куманицки,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Николов е роден в 1878 година в костурското село Долно Куманичево, днес Лития, Гърция. Завършва начално образование.[2] Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Влиза във ВМОРО в 1900 година. През пролетта на 1903 година е арестуван от властите и затворен в Костур за четири месеца. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на куманичката чета. След въстанието се крие в Солун, а от 1904 година е четник при Никола Андреев, Кузо Попдинов и Апостол войвода, а от края на 1907 г. е последният районен пополеколски войвода.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Първа дебърска дружина. През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота на МОО. Попада в гръцки плен, от който е освободен на 9 март 1914 година.[5][6][7]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Дине Куманицки от с. Долно Куманичево, с първоначално образование, станал нелегален като съучастник в едно убийство на шпионин в родното си село, примерен и изпълнителен четник, бе последният пополеколски войвода, който не можа да заработи като такъв поради провъзгласяването на хуриета.[8]

Умира на 15 юли 1924 година в Свиленград.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
  2. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  4. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
  7. Илюстрация Илинден, година 5, книга 6, май 1933, стр. 16.
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53 - 54.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 244.
     Портал „Македония“         Портал „Македония