Петър Гайков
| Петър Гайков | |
| български подофицер и революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Апоскеп, Гърция |
Петър Гайков е български подофицер и революционер, костурски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Гайков е роден през 1872 година в сливенското село Жеравна, тогава в Османската империя. Основно образование получава в родното си село, а след това завършва Подофицерското военно училище в София и постъпва на военна служба. През 1899 година Петър Гайков става член на ВМОК, отговарящ за стрелковата подготовка на четниците ѝ. Сътрудничи си с капитан Стойчо Гаруфалов и полковник Анастас Янков, на когото е помощник войвода от май 1902 година. Като такъв прекарва известно време с четата на Иванчо Карасулийски в Гевгелийско. Стига се до разрив между двамата, когато Иванчо отказва да убие ръководителя на ВМОРО в Серменин Петър Попов, който разкрива готвеното въстание в района от Върховния комитет.[1]
В края на август 1902 година по време на върховисткия поход в Костурско полковник Анастас Янков назначава Петър Гайков за районен войвода в селата Загоричани, Зелениче, Бобища, Олища, Черешница и Прекопана. На 7 септември прави неуспешен опит за вдигане на въстание в Загоричани, а на 10 септември дава сражение на турците в местността Курулища. След заминаването на Янков за Гърция в Костурско остава Гайков с двама четници – Кузо Погончев и Фани Попов. На 7 ноември влизат в Бобища, за да се снабдят с пари и да заминат през Гърция за България. Предадени са от кмета Константин Чулев и зет му Васил Гелев Бутлов и на сутринта на 8 ноември 400 войници от Загоричани обсаждат Бобища. В сражението е убит кметът предател и протогерът на селото Илко Хр. Вергов, запалил обсадената къща. Четниците правят опит за пробив като Фани Попов успява да се спаси, Кузо Погончев е убит на нивите, а войводата Гайков загива край реката след като свършва патроните и счупва пушката си. Телата на Погончев и Гайков са разнасяни из Костур.[2] Според сведения на Спиро Василев с Гайков загиват и четниците Коста Дзундзуров – Чаушо и Григор Ичков, и двамата от Загоричани, както и Демир от Кономлади.[3]
Петър Гайков е погребан в братска могила в Апоскеп, заедно с други дейци на македонското революционно движение.[4][5]
Георги Константинов – Бистрицки пише за него:
| „ | Петър Гайков, с прогимназиално образование, представителен мъж - великан, пламенен патриот, напуснал родното си място, за да помогне на костурския роб, загина геройски в кръвопролитно сражение в с. Бобища (след като беше минал и третата огнена линия), като дори и след смъртта си с грамадния труп, пренесен и прострян в двора на костурския конак, е всявал ужас на турчина.[6] | “ |
Христо Силянов пише:
| „ | П. Гайковъ, отъ Жеравна, подофицеръ, бѣ най-ценната боева сила на Янкова, и въ сѫщото време най-голѣмия ненавистникъ на всички „вѫтрешни“.[7] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 244.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 42 – 43.
- ↑ Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. София, 1960. с. 25.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 83.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 174.
| |||||||||||||||||
