Направо към съдържанието

Златко Каратанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златко Каратанасов
български учител
Роден
около 1860 г.
Починал
около 1935 г. (75 г.)
Семейство
ДецаДимитър Попзлатанов

Отец Златан (Златко) Янакиев Каратанасов е български просветен деец и духовник от късното Българско възраждане в Македония.

Златко Каратанасов роден около 1860 година[1] в костурското село Бобища. Учи в гръцкото училище в родното си село, а по-късно завършва трикласното гръцко училище в Клисура. В 1873 - 1874 година е учител (или ученик) в родното си село. В 1874 - 1876 година учи в Прилепското българско мъжко училище при Йосиф Ковачев и Никола Ганчев.[2] В 1876 - 1877 година е учител в Прекопана, а в 1877 - 1878 замества Петър Орлов като учител в родното им Бобища, където остава две години.[3] В 1879 - 1880 и 1880 - 1881 година е учител в Прилепското българско мъжко училище, а в 1881 - 1882 г. - в битолската прогимназия, където ръководи III отделение и преподава Закон Божий и краснопис и пеене в IV отделение и I клад. В Битоля главен учител е Григор Пърличев, като преподават още Тодор К. Танев от Велес (завършил Габровската гимназия), Наум Маймуков от Битоля (руски възпитаник), Вела Живкова, Чашков, Стойчев. Ученици в училището са Андрей Ляпчев и Антон Алтънпармаков.[4]

Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935.

С помощта на Арсений Костенцев и на екзархийския протосингел Методий Кусев назначението му за Велес за учебната 1882 - 1883 година е сменено с Костур. Едновременно с това от София за костурски учител е назначен и Григорий Бейдов.[5]

В Костур Каратанасов и Бейдов уреждат българска училищна община, а в костурското българско училище започват обучение 41 ученици. На следната учебна 1883 - 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават Търпо Поповски и учителката Фания.

За учебната 1884 – 1885 година Екзархията назначава Каратанасов за Енидже Вардар, но той отказва назначението, защото в града турците са убили предишния учител и свещеника, и става учител в Емборе, Кайлярско, където прекарва три години – от 1884 до 1887 година, а междувременно костурското училище е затворено, а Поповски и Бейдов вкарани в затвора.[6]

В 1887 – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи в Битоля и Корча Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия, но не успява да отвори училището и на следната учебна година 1888 – 1889 г. става учител в Дъмбени, където остава и в 1889 - 1890 г. В Корча се запознава с албанския патриот Йован Цицо Костури.[7] След това три години от 1890 до 1893 година преподава в Бобища и заедно с новия свещеник Никола Маркулов уговарят преминаването на цялото село под Екзархията. От 1894 до 1899 година пет години преподава в Загоричани, подпомаган от Хараламби Дорев от Ресен и Христо Узунов от Загоричани и учителката Ангелина Бонева, заменена на втората година последователно от Константина Дукова и Василка Касова.[8]

След Загоричани Златко Каратанасов работи една година в Мокрени, което също минава в лоното на Екзархията. В 1899 година е извикан в Клисура, за да преведе намерените у арестувания Лазар Поптрайков революционни документи. Каратанасов успява да заблуди властите, предупреждава ВМОРО чрез Никола Емануилов Розов от Бобища и успява с подкупи да откупи най-уличаващите документи и вещи и така предотвратява разрастването на аферата.[9]

След Мокрени в 1900 година започва да преподава в село Горенци, където приема и свещенически сан.[10] Преподава в Горенци до Илинденското въстание в 1903 година. След интриги на гръцкия владика е арестуван заедно с българския кмет Кузо (Козма) Данданов, но са освободени.[11]

След покушението върху председателя на общината Никола Шкутов от Пандо Сидов е повикан в Костур, за да замести ранения Шкутов, който се лекува в Цариград, и шест месеца оглавява общината докато дойде заместникът Григорий Попдимитров.[12]

След Илинденско-Преображенското въстание под натиска на владиката Германос Каравангелис се отказва от Екзархията заедно с Григорий и Георги Попнаумови, Константин и Никола Маркулов в Бобища и поп Георги в Мокрени. Заедно с Георги Попнаумов заминава за Атина. В 1906 година пристига във Варна и се установява в село Кирилово, днес квартал Кирково на Велики Преслав.[13] До 1932 година е свещеник.[14]

Умира около 1935 година.[1] Негов син е политикът Димитър Попзлатанов (Златанов).[15] Другият му син Марко Попкараатанасов в 1913 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 15-а щипска дружина.[16]

  1. а б Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
  2. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 12.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 15.
  4. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34-35.
  5. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 16 – 17.
  6. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 20 – 21.
  7. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 28.
  8. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 36.
  9. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 40 – 41.
  10. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 41.
  11. Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 4.
  12. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 35.
  13. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  14. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 321.
  15. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 170. Посетен на 1 септември 2015.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.