Никола Шкутов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Шкутов
български духовник

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Никола Шкутов в Общомедия

Никола (Николай) Маринов Шкутов е български духовник, свещеноиконом, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Шкутов е роден в 1861 година в серското село Горно Броди.[1] През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.[2] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[3]

Иконом Николай Шкутов, управляващ Костурската епархия - третият от дясно наляво, заедно с други духовни лица на 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Йосиф І от встъпването му на българския екзархийски престол в Цариград, 24 април 1902 г.

Христо Караманджуков пише за Шкутов:

Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[4]

От 1895 до 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902 година Шкутов председателства Костурската българска община.[5] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[6] или в 1901 г.[7] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.

През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[8].

След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[9]

През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[10][11]

Шкутов в 1904 г. на 43 години

В 1921 година, като представител от духовенството на Серска епархия, Шкутов е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[12]

Умира в София на 30 ноември 1932 г.[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  2. Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.
  3. Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
  5. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
  7. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
  9. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 – 368.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 185
  11. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  12. Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
  13. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
Христо Поптрендафилов председател на Петричката българска община
(1895 – 1897)
?
архимандрит Козма Пречистански управляващ Костурската епархия
(21 декември 1897 – 1902)
свещеник Григорий Попдимитров
архимандрит Дионисий председател на Ениджевардарската българска община
(1902 – 1908)
Тома Николов
     Портал „Македония“         Портал „Македония