Енидже Вардар
| Енидже Вардар Γιαννιτσά | |
|---|---|
 Старата митрополия „Света Богородица“ | |
  Енидже Вардар  Енидже Вардар  Енидже Вардар | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 42 m |
| Население (2001) | 26 296 души |
| Покровител | Светите апостоли Петър и Павел[1] |
| Пощенски код | 581 00 |
| Телефонен код | 23820-2 |
| Официален сайт | http://www.giannitsa.gr/ |
| Енидже Вардар в Общомедия | |
Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар[2] (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница, до 1926 година Γενιτσά, Йеница[3], на турски: Yenice, Йенидже или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Енидже Вардар е разположен в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро (Пазарското езеро или Гьольот), в южното подножие на планината Паяк (Пайко). Енидже Вардар има население от 29 789 души (2011).
История[редактиране | редактиране на кода]
Османска империя[редактиране | редактиране на кода]
Градът е основан след османското нашествие, става престолен град на Евренос бей и дълго време е населен само от турци. В града е запазен мавзолеят на Евренос бей, който в 20 век е реставриран.
В XVI век обликът на града се променя и посетилият го през 1590 година венецианец Лоренцо Бернардо пише:
| „ | Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб.[4] | “ |
Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби посещават в 1863 година Енидже Вардар и пишат:
| „ | Енидже Вардар наброява около шест хиляди къщи – половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговияна, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.[5] | “ |
В дописка на вестник „Гайда“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година се казва:
| „ | ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...
Воденицкиут владика кир Никодимос ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...[6] |
“ |
Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.[7] По-късно е създадена Ениджевардарската българска църковна община. Сред ръководителите на българската общност са и П. Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други[8].
В дописка на вестник „Македония“ от Енидже вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:
| „ | Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...[9] | “ |
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé), Воденска епархия, живеят 2400 гърци.[10] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Енидже Вардар:
| „ | Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.[11] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Енидже Вардар брои 9599 жители от които 4000 българи, 5100 турци, 25 гърци, 24 власи, 90 евреи, 300 цигани и 60 разни[12]. Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Йенидже Вардар има 2 800 българи екзархисти, 2 800 българи патриаршисти гъркомани, 240 българи патриаршисти сърбомани, 320 българи униати, 80 българи протестанти и 5 гърци. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище[13].
Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница[14].
В началото на 20 век в града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с Апостол Петков. В комитет влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Даскалов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 г. – Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристидис Дувандзис и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата м, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.[15][16]
През юли 1908 година Младотурската революция в града е обявена от Кемал Мустафа паша[17]. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.[18] | “ |
През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник Трайко Калайджиев е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.[20] Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, Атанас Лютвиев, Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.[21]
В града през 1912 година е открита българска болница[22]. При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23] През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Егейска Македония, което довежда до падането на Солун. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.[24] По време на последваталата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.[25]
Пиърс О'Махони свидетелства:
| „ | Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски[26]. | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война Енидже Вардар попада в Гърция.
През 1920-те години в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Йеница (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище със 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.[27]
През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[28] Георгиос Пулос в сътрудничество с немския фелдфебел Шуберт и ръководената от него „Тагмата Асфалияс“ на 15 септември в Енидже Вардар убива 103 души,[29] предимно членове на Български червен кръст и на Централния българомакедонски комитет.
Църкви[редактиране | редактиране на кода]
Българската църква е построена през 1908 година и носи името „Св. св. Кирил и Методий“. След влизането на града в Гърция е преименувана на „Св. св. Константин и Елена“ и съществува и днес под това име. Усилието на Българската екзархия да построи тази църква е описано от гръцкия архиерейски епитроп Мелетий:
| „ | на 5 март 1906 година тукашните българи осветиха мястото, избрано за градеж на българската църква. След намесата ми, каймакаминът с помощта на полицията забрани на българите да поставят основния камък в темелите. | “ |
През 1862 година в Енидже Вардар се отваря католическа църква, в която литургиите се четат на български език. Първата света литургия се чете през 1865 година в новия храм „Свети апостоли Петър и Павел“. Поп Димо предоставя за строежа собствен терен, намиращ се в българския квартал Варош. Храмът се изгражда с помощта на парични дарения, най-голямото от които е в размер на 3000 златни турски лири, отпуснати от българската уния в Константинопол. Освещаването на храма се извършва на 9 октомври (21 октомври нов стил) 1866 година. Дълго време той е и място, където се разпространява сред населението българска литература.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Филологически материали из Енидже-Вардарско", статия от Иван Константинов от Енидже Вардар, публикувана във в. „Новини“, год. III, брой 43, Цариград, 1893 г.
- Официален сайт на дем Пела
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-02.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενιτσά -- Γιαννιτσά
- ↑ Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр. 12.
- ↑ Макензи, Джорджина М., Аделина П. Ърби. Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 81.
- ↑ ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. „Гайда“, г. 2, № 5, 10 авг. 1864 г.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 187.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 36
- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187 – 188 [1]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 111.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102 – 103
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.51-53
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 123
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.171
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941-44,(Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365-9.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
