Сланица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сланицата от парка Киоски в Негуш.
Сланицата от Воден.

Сла̀ница или членувано Сланицата (на гръцки: Σλάνιτσα) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция. Областта е разположена на териториите на номите Пела и Иматия. Областта традиционно граничи на север с Воденското плато, на запад с планината Каракамен (Вермио) на юг с река Бистрица и на изток с областта Урумлък (Румлуки) и бившето Ениджевардарско езеро, а на североизток с Боймията. Сливащите се в областта реки Во̀да и Мъ̀гленица се наричат от местните българи с общото име Колудѐй[1].

През 11 век Сланица е епархия на Охридската архиепископия. Предполага се, че неин център е едноименен град, разположен на мястото на днешния Енидже Вардар или в близост до него. По-късно седалището на епископа е преместено във Воден.[2]

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя описание на Сланицата:

На 27 май като слязоха по хълма, изобилен от с вода и кладенци и тръгнаха по полите на планината, която се намираше отсреща на хълма, и слязоха в едно широко поле, което турците наричат Вардарова, а българите — Сланица[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 80
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.
  3. Bernardo, Lorenzo. Journey of the Venetian Ambassador. Цитарано по Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 169-170.
     Портал „Македония“         Портал „Македония