Вехти Пазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вехти Пазар
Αξός
— село —
Църквата „Свети Димитър“ между Вехти Пазар и Аксос
Църквата „Свети Димитър“ между Вехти Пазар и Аксос
Гърция
40.8011° с. ш. 22.3522° и. д.
Вехти Пазар
Централна Македония
40.8011° с. ш. 22.3522° и. д.
Вехти Пазар
Воденско
40.8011° с. ш. 22.3522° и. д.
Вехти Пазар
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 35 m
Население 48 души (2011 г.)

Вехти (Ветки, Вети) Пазар (на гръцки: Ποντοχώρι, катаревуса Ποντοχώριον, Пондохорион, до 1956 година Παλαιό, Палео или катаревуса Παλαιόν, Палеон[1]), на турски Ескидже, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 35 m надморска височина в Солунското поле на 5 km западно от град Енидже Вардар (Яница).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Вехти Пазар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. От турците е наричано Ескидже, а от гърците Палео, като и трите имена означават Стар, тоест стария Енидже Вардар (Пазар). Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вехти Пазар брои 240 жители българи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вехти Пазар (Vehti-Pazar) има 280 българи екзархисти.[4]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Вехти пазар (Ескидже), 10/III, 1/2 ч. от Въдрища. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават само със земеделие. Черквата затворена, няма никакви имоти. Училище сега за пръв път се отваря. Училището е двуетажно, с две стаи: класна и квартира. Класната стая, големина 4Х6Х2 1/2 m, има дюшеме, таван и 5 прозореца.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. 89 души се изселват по официаленпът в България.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ветки Пазар има 10 къщи славяни християни и 15 къщи цигани християни.[6]

В селото са настанени гърци бежанци от кападокийските села Аксос и Трохос. В 1928 година Палеон е представено като чисто бежанско с 267 бежански семейства и 904 жители общо.[7] Според Тодор Симовски в селото остават десетина семейства с местен произход.[2]

В 1928 година селото заедно с новото селище Нео Палео има 894 жители, но в 1940 година Нео Палео вече е броено отделно и Вехти Пазар има 252 жители. Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 40 жители с местен произход и 250 бежанци.[2]

В 1953 година е прекръстено на Пондохори, в превод Понтийско село. Бежанците постепенно се изселват в Енидже Вардар.[2]

Тъй като селото е равнинно и землището му се напоява добре, то е много плодородно. Отглеждат се овошки, памук, жито.[2]

Църквата е посветена на Свети Григорий и Свети Георги, светците покровители на двете кападокийски села.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 212[2] 155[2] 894[2] 252[2] 114[2] 166[2] 88[2] 45[2] 62[2] 54 48

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 65. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Вехти Пазар на сайта на бившия дем Кирос“, архив на оригинала от 15 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100115180805/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=2&Itemid=53, посетен 15 януари 2010 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония