Радомир (дем Пела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.

Радомир
Ασβεσταριά
— село —
Двете църкви в селото
Двете църкви в селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 252 m
Население (2001) 35 души

Ра̀домир[1] (на гръцки: Ασβεσταριά, Асвестария или Ασβεσταριό, Асвестарио, катаревуса: Ασβεσταρειόν, Асвестарион или Ασβεσταριόν, Асвестарион, до 1926 Ραδομίρ, Радомир[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 35 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 9 километра северно от град Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Радомир е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта е отбелязано като Радомир (Radomir), на картата на Кондоянис е отбелязано също като Радомир (Ραδομίρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Радомири (Ραδομίρη) е село с 35 християнски семейства.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радомир брои 165 жители българи.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радомир (Radomir) има 360 българи екзархисти.[6]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев, през 1909 година Радомир има 48 български екзархийски къщи, които се черкуват в местната църква „Свети Спас“. По това време се открива българско училище.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Радомир, 13 /III, 3 1/4 ч. от Корнишор. 48 български екзархийски къщи, свойщина. Черквата „Св. Спас“ е отворена. Тя стопани 7 погона нивя и 30 овци. За пръв път се отваря българско училище. Училището, частна къща под наем, е една стая 4Х4Х2 m големина с дюшеме, с огнище без таван и много тъмно.[8]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ραδομίρ) има 250 екзархисти.[9][3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Къщата на забегналия Въндо Гьошев е разграбена, а жена му е пребита.[10]

Според Боривое Милоевич селото (Radomir) има 40 къщи християни славяни.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Радомир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Радомир (Ραδομίρ) като село със 180 мъже и 149 жени. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 30 имота на жители, преселили се в България.[3]

В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 43 бежански семейства и 137 жители бежанци.[12] В 1926 година е прекръстено на Асвестария.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Радомир

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.306
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδομίρ -- Ασβεσταριό
  3. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 84. Към 1909 година църквата притежава 7 погона земя и 30 овци.
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 873.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
     Портал „Македония“         Портал „Македония