Радомир (дем Пела)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.
| Радомир Ασβεσταριά | |
|---|---|
| — село — | |
 Двете църкви в селото | |
  Радомир  Радомир  Радомир | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 310 m |
| Население | 4 души (2011 г.) |
Ра̀домир[1] (на гръцки: Ασβεσταριά, Асвестария или Ασβεσταριό, Асвестарио, катаревуса: Ασβεσταρειόν, Асвестарион или Ασβεσταριόν, Асвестарион, до 1926 година Ραδομίρ, Радомир[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 310 m надморска височина в южните склонове на Паяк (Пайко), на около 9 km северно от град Енидже Вардар (Яница).[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Радомир е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта е отбелязано като Радомир (Radomir), на картата на Кондоянис е отбелязано също като Радомир (Ραδομίρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Радомири (Ραδομίρη) е село с 35 християнски семейства.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радомир брои 165 жители българи.[5]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радомир (Radomir) има 360 българи екзархисти.[7]
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев, през 1909 година Радомир има 48 български екзархийски къщи, които се черкуват в местната църква „Свети Спас“. По това време се открива българско училище.[8]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Радомир, 13 /III, 3 1/4 ч. от Корнишор. 48 български екзархийски къщи, свойщина. Черквата „Св. Спас“ е отворена. Тя стопани 7 погона нивя и 30 овци. За пръв път се отваря българско училище. Училището, частна къща под наем, е една стая 4Х4Х2 m големина с дюшеме, с огнище без таван и много тъмно.[9] | “ |
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ραδομίρ) има 250 екзархисти.[4][10]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Къщата на забегналия Въндо Гьошев е разграбена, а жена му е пребита.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Радомир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Радомир (Ραδομίρ) като село със 180 мъже и 149 жени.[4]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радомир има 40 къщи славяни християни.[13]
В 1924 година по официални данни 64 българи се изселват в България, а на тяхно място са настанени 118 гърци бежанци. Ликвидирани са 30 имота на жители, преселили се в България.[4] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 43 бежански семейства и 137 жители бежанци.[14] В 1926 година е прекръстено на Асвестария.[15] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 566 души в 1940 година в селото 123 са бежанци, а останалите са местни.[3] Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949).[3] Според Тодор Симовски от 424 души в 1971 година местните жители са абсолютно мнозинство.[3] В началото на 70-те години местните жители заедно с тези на съседното Корнишор са изселени от властите в Ново Въдрища (Неос Милотопос), където са им изградени къщи.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 329[3] | 291[3] | 389[3] | 566[3] | 380[3] | 432[3] | 424[3] | 4[3] | 3[3] | 35 | 4 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радомир
Вангел Иванов Ташев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[16]- Тома Атанасов – Радомирски (1882 – ?), български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 година[17]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.306
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 84. Към 1909 година църквата притежава 7 погона земя и 30 овци.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 27
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
