Корнишор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корнишор
Κρώμνη
— село —
Изглед към Корнишор от Паяк
Изглед към Корнишор от Паяк
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Паяк
Надм. височина 571 m
Население 14 души (2001)
Корнишор в Общомедия

Корнишо̀р (на гръцки: Κρώμνη, Кромни, до 1926 година Κορνισόρ, Корнисор или Κορνισιόρ, Корнисьор[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 14 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на планината Паяк (Пайко) на 13 километра северно от град Енидже Вардар (Яница).

През 1909 година по повод на разположението на селото кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише:

Според легендата това село е основано от трима разбойника. И туй изглежда правдоподобно: иначе не може да се обясни какво е накарало хората да се заселят в такова уединено и непристъпно място в най-затънтената долина на Паяк планина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1632 година Корнишор е отбелязано в турски дефтер като село с 64 християнски семейства[3].

В началото на XX век Корнишор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корнисис (Kornissis), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Корнишор брои 400 жители българи и 80 цигани.[5]

На Илинден 1903 година в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Заради отстояването на българщината селото е известно като „Малката България“.[8]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корнишор има 432 българи екзархисти.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Корнишор, 11 и 12 /III, 3 1/2 ч. от Крушаре. 95 български екзархийски къщи... Поминъкът е въгленарство, дърводелие, малко пчеларство и земеделие. По-преди са били доста заможни, но напоследък поради ред неурожайни години са западнали. Лани и сега много умират от тифусна треска. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията се отказали 1903 г. Сега за първи път след статуквото се отваря българско училище.

Училището е двуетажно. Долу изба (някога била дюкян), горе класна стая, малко салонче и стая за квартира. Класната стая, 8Х4Х2 1/2 m голяма, има дюшеме, таван и добре се осветлява.[2]

В 1909 година в района на селото действа гръцката чета на Митре Никола Чера и Иван Богдан.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Корнишор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влиза взвод български войници, изтласкан по-късно от гръцки части. Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война, а българските училище и църква се затварят. В края на Първата световна война през 1918 година българите Петър Петляков, Христо Коняров и Стоян Богданов са обесени, а Тодор Линов е пребит до смърт за подпомагане на българската войска. На заточение на Крит са изпратени осъдените Ташо Камшиков, Фотьо Ристаков, Григор Милошев, Иван Костараков и Петър Фустанов. По време на Гръцко-турската война (1919-1922) момчета от селото са мобилизирани насила в гръцката армия[12]. След 1924 година между 30-50 души или 3-4 семейства напускат селото и се заселват в Горни Воден, Асеновградско[3].

В 1928 година Корнишор е прекръстено на Кромни. По време на Гражданската война в Корнишор е разположен щабът на ДАГ. Селото е силно пострадало след войната. В 1968 година повечето му жители се изселват в съседното Неос Милотопос.[13][14] Днес Корнишор е обявено за архитектурен резерват и постепенно се съживява като туристическа атракция. Църквата е посветена на Свети Николай.

Църквата „Свети Николай“ в селото

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Корнишор
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Златев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Иванов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Танурев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Фустанов (? – 1928), революционер от ВМРО
  • Flag of Greece.svg Димитър Митренчев (Δημήτριος Μητρέντσης), гръцки андартски деец, четник[18]
  • Flag of Greece.svg Мане Камчиков (Εμμανουήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос (1906-1908) и Даутис (1908-1909)[18]
  • Flag of Greece.svg Йоан Богданов (Ιωάννης Μποντάνης ή Μπογδάνης), гръцки андартски деец, четник[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Георгиев (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Контев, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мара Петлякова (1912 – 1944), българска комунистическа партизанка
  • Flag of Greece.svg Михаил Камшиков (Μιχαήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос и Даутис[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Нацо П. Делов (Дельов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Хр. Петляков, български комунист[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Зинов (Зината), войвода на чета и деец на ВМРО
Починали в Корнишор

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κορνισόρ -- Κρώμνη
  2. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  3. а б Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146.
  6. Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, 1995, Бургас.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.
  8. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 433.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  10. Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  12. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.437-440
  13. Корнишор на сайта на бившия дем Кирос
  14. Неос Милотопос на сайта на бившия дем Кирос
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 270.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 275.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 691.
  18. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 158.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  21. Парцел 43. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония