Въдрища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въдрища
Παλαιός Μυλότοπος
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 16 m
Население (2001) 831 души

Върдища или Въдрица (на гръцки: Παλαιός Μυλότοπος, Палеос Милотопос, до 1927 година Βούδριστα, Вудриста[1]), на турски Сари кади, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 831 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 8 километра северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 3 километра югозападно от Неос Милотопос между него и село Кариотица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в Слепченския поменик от XVII - XVIII век като Вадрища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти от рядкото лично име Въдро, запазено във фамилното име Въдров от старобългарското *Ѫдро, съкратена форма на Ανδρέας с протетично в пред ѫ подобно на новобългарското въже от старобългарското ѫже.[2]

Новоизмазаният вход на църквата „Света Петка“

Във Въдрища е строена и една от най-старите църкви в областта – „Света Петка“ през 1756 година, която е била епископска катедра. До селото е и църквата „Свети Атанас“, строена около 1800 година вероятно като манастирски католикон и изгаряна в 1842 и 1933 година.[3][4] В нея е открито евангелие от 1659 година, което се намира в Националния исторически музей в София.

В XIX век Въдрища е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Будриста (Boudrista), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Въдрища (Сари Кади) брои 800 жители българи.[6]

Към 1903 година цялото християнско население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въдрица (Voudritza) има 560 българи екзархисти.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Въдрища (Сари кадъ), 9/III, 2 1/4 ч. от Бабян. Всичко 100 къщи: 90 български екзархисти и 10 цигани мухамедане, всички чифлик. Доста забогатели селяне поради извънмерното плодородие на почвата (един погон, засет с пиперки дава 50 лири годишно?). Екзархията признали в 1903 г., подир статуквото, но българско училище са имали нередовно отпреди 30 години. В селото има две черкви и две училища. Засега черквите и едното училище са затворени. Черковни имоти - 8 къщи и няколко погона ниви; годишно взимат 7-8 лири приход. Освен туй бегът дава всяка година по едно рабо земя да се обработва в полза на черквите. Отвореното училище е двуетажно, с две стаи, таваносано. И двете стаи имат по 7Х5Х3 m големина и добре се осветляват.[7]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Част от селяните са подложени на изтезания. Кметът на Въдрища Кръсте е убит. Убит е и бившият член на ВМОРО П. Атанасов. По-късно предателят му Божил Филов е линчуван от селяните. Селото е разграбено от войската, която заплашва селяните, че ще ги избие, ако не станат гърци. В резултат от селото е изгонен българският учител Ефтим Улумчиев и селото решава да стане патриаршистко.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година е прекръстено на Милотопос. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 226 бежански семейства с 825 души.[10] В 1940 година името му е сменено на Палеос Милотопос.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Константинос Вудрислис
Родени във Въдрища
  • Flag of Greece.svg Вангелис Бекос (Βαγγέλης Μπέκος), гъркомански андартски деец[11]
  • Flag of Greece.svg Константинос Вудрислис (Κωνσταντίνος Βουδρισλής), гъркомански андартски деец, четник[12][13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βούδριστα -- Μυλότοπος
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185.
  3. Църквите на Въдрища на сайта на Дем Кирос
  4. Въдрища на сайта на Дем Кирос
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  13. Κωνσταντίνου Βουδρισλή, Συλλογή Φωτογραφιών


     Портал „Македония“         Портал „Македония