Литовой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лептокария.

Литовой
Λεπτοκαρυά
— село —
Изглед към селото.
Изглед към селото.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 167 m
Население (2001) 215 души

Литово̀й[1] или Лито̀во (на гръцки: Λεπτοκαρυά, Лептокария, до 1954 Λιτοβόιο, Литовойо[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 215 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 10 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Литовой е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЛитово като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Литовой (Litovoï), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Литовой брои 200 жители, всички българи християни.[5] В селото работи българска църква „Св. Никола“, която обаче при нещастен инцидент изгаря[6].

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литовой (Litovoï) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Литовой, 15 /III, 1 ч. от Дамян. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата е отворена; тя притежава една малка дъбова кория и 2 погона ниви. Селото се отказало от Патриаршията преди статуквото и училището не е бивало закрито. Училището е частна къща - земница, без таван, тъмно. Преди три години селянете започнали да строят училищно здание, но бегът ги спрял.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Литовой е чифлигарско село с 43 семейства, 197 жители българи и една черква.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското му население се изселва в България, главно в Патреш[10],и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 132 бежански семейства и 471 души бежанци.[11] В 1954 година селото е прекръстено на Лептокария.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Литовой
  • България Гоно Васков, председател на селския комитет на ВМОРО[12]
  • България Flag of SFR Yugoslavia.svg Христо Япаджиев (Ичко Паджиев), бежанец в Патреш, при свада прострелва местни момчета, изселва се в Свети Влас и става член на ВМРО. Завръща се в Македония, а по-късно участва в организирането на Воденския батальон на Георги Димчев през 1944 година и е комендант на военния лагер. До края на живота си живее в СР Македония[13].
  • България Стоян Бабин, Христо Аризанов, дейци на местния комитет на ВМОРО[14]
Свързани с Литовой
  • България Иван Бабев (р. 1947), български историк с произход от Литовой

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιτοβόιο -- Λεπτοκαρυά
  3. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147
  6. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.528
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.271
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.553
  13. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.272
  14. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.247
     Портал „Македония“         Портал „Македония