Бабяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бабяни
Λάκκα
— село —
Изглед от Бабяни.
Изглед от Бабяни.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 119 m
Население (2001) 401 души

Бабяни (на гръцки: Λάκκα, Лака, до 1928 година Μπάμπιανη, Бабяни[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 401 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 20 километра северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 8 километра северозападно от Неос Милотопос.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Бабяни е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бабяни (Babiani), Воденска епархия, живеят 120 гърци.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Бабяни брои 168 жители българи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бабяни (Babiani) има 160 българи екзархисти.[4]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Бабян, 7-8/III, 1 ч. от Мандалево. 26 български екзархийски къщи. И тук [като в Мандалево] зимата живеят 18-20 влашки семейства. Поминъкът е само земеделие. Десет минути вън от селото, в самите поли на Паяк планина, има манастир „Св. Богородица“, без монаси. Той притежава около 150 погона нивя, ала приходите му се злоупотребяват. Манастирската черква, в която се черкуват селяните е затворена. Сега за пръв път се отваря училище. Училището е двуетажно. Долният етаж е яхър, горе има малко открито коридорче и класна стая с таван 3Х5Х2 m, осветлявана от два прозореца без стъкла.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. След 1924 година в България се изселват само три-четири семейства. В 1928 година е прекръстено на Лака. След Гръцката гражданска война в селото са заселени власи от епирското село Денско (Аетомилица) и от съседното Ливада.[6][7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бабяни
  • Flag of Greece.svg Георги Попатанасов (Γεώργιος Παπαθανάσης), гръцки андартски деец от трети клас[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бабянски (? – 1905), български харамия и революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бабянски, революционер от ВМОРО, брат на Христо Бабянски[9]
Починали в Бабяни
  • Flag of Greece.svg Димитър Икономов (Παπα-Δημήτρης Οικονόμου, ? – 1909), гръцки андартски деец, агент от трети ред
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Гогичев, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Бабяни[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάμπιανη -- Λάκκα
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  6. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.457, 459
  7. Бабяни на сайта на Дем Кирос
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  9. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско: Несигурни бяха и българите в Яница, защото Младотурската революция спря действията ми да се разправя с тях, както и провали възможността да стигна до разбирателство с подвойводата на Апостол войвода – Мицо Бабянски, в: Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 93.
  10. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония