Мандалево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мандалево
Μάνδαλο
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 52 m
Население 1153 души (2001)

Манда̀лево[1] (на гръцки: Μάνδαλο, Мандало, катаревуса: Μάνδαλον, Мандалон, до 1926 Μανδάλοβο, Мандалово[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп. Населението му е 1153 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на около 5 километра северно от Калиница (Кали).

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е открито неолитно селище, обитавано от 4600 до 4000 година и отново след 3000 година пр. Хр.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ в Мандалево

В началото на XX век Мандалево е изцяло българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 118 жители българи.[4] Според Христо Силянов след Илинденското въстание, в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мандалево (Mandalevo) има 144 българи екзархисти.[6]

Църквата „Свети Никола“ е построена през 1855 година, изгорена и повторно построена. През 1915 година е построена нова църква.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Мандалево, 6/III, 1 1/4 ч. от Сарбегово. Всичко 15 български екзархийски къщи, чифлик. Зимно време живеят тук на къшла 17 влашки семейства. Поминъкът е земеделие, бубарство и скотовъдство. В економическо отношение селото е доста западнало. Черквата е затворена, няма никакви имоти. След въстанието сега за първи път се отваря училище. Училището (до черквата) е само еда земница без таван, с недоправено огнище, с един само прозорец, полуразрутено, големина 3Х3Х2 1/2 m.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. След Гръцко-турската война в 1922 година в него са настанени понтийски гърци бежанци от градчето Аргос.[9] В 1928 година селото е чисто бежанско с 89 бежански семейства и 275 жители бежанци.[10]

Изглед към селото от манастира „Света Богородица“ над село Бабяни

Селото е изгорено на 24 ноември 1944 година. По време на Гражданската вой на пострадва силно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мандалево
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кърпузов, български учител във Воден след Руско-турската война[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.454
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μανδάλοβο -- Μάνδαλος
  3. Παπανθίμου, Αικατερίνη, Αγγελική Πιλάλη-Παπαστερίου. O προϊστορικός οικισμός στο Μάνδαλο: Νέα στοιχεία στην Προϊστορία της Δ. Μακεδονίας. // Πρακτικά Ε’ Συνεδρίου για την Αρχαία Μακεδονία ΙΜΧΑ, Θεσσαλονίκη. 1989. σ. 1207 - 1216.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102 – 103.
  7. Μάνδαλο, www.dimosmeniidos.gr
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  9. Мандалово на сайта на Дем Мениида
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 36.
     Портал „Македония“         Портал „Македония