Ново село (Сланица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
Ново село Πλεύρωμα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Въртокоп |
Географска област | Сланица |
Надм. височина | 70 m |
Население | 212 души (2021 г.) |
Пощенски код | 585 00 |
Телефонен код | 23810 |
Ново село (на гръцки: Πλεύρωμα, Плеврома, до 1927 година Γενή Κιόι, Йени Кьой, в превод Ново село[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Въртокоп (Скидра), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 18 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 70 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Ново село (Νοβοσέλο) има 15 семейства християни.[3]
В началото на XX век Ново село е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ново село има 75 жители българи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ново село е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Ново село има 20 мъже и 16 жени.[6]
Боривое Милоевич споменава в 1921 година („Южна Македония“) три села с името Ново Село - едното има 2 къщи християни славяни, другото е с 6 къщи славяни християни, а третото е с 20 къщи славяни християни.[7]
В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Понт и Източна Тракия.[2] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[6]) с 27 бежански семейства и 114 жители бежанци.[8] Броят на местните е малко по-голям от този на бежанците.[2]
Тъй като има добре напоявано равнинно землище, селото е доста богато. Произвежда ябълки и праскови, както и арпаджик, копринени буби и пшеница.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 36[2] | 26[2] | 156[2] | 208[2] | 188[2] | 262[2] | 273[2] | 280[2] | 276[2] | 294 | 261 | 212 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ново село
- Миро Панов (1892 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Кукушката чета, 2 рота на 14 воденска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26, 27, 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 536.
|