Прахняни
| Прахняни Άσπρο | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 656 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 585 00 |
Прахняни, още Праняни или Прахна (на гръцки: Άσπρο, Аспро, катаревуса: Ἄσπρον, Аспрон, до 1926 година Πράχνα, Прахна[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Въртокоп (Скидра), в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Прахняни е разположено на 18 km югоизточно от град Воден (Едеса) и на 7 km югоизточно от демовия център Въртокоп (Скидра).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Прахняни е малко българско село във Воденска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Праняни има 230 жители българи и 60 цигани.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Пранани (Pranani) има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[4] През същата година обаче Праняни е едно от 16-те села във Воденска каза, които минават под върховенството на Екзархията в периода от февруари до май 1905 година.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Прахняни остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Прахнане има 26 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани и 1 къща цигани християни.[6]
В 1924 година в селото са заселени 124 гърци бежанци от Източна Тракия. В 1926 година селото е прекръстено на Аспро.[7] В 1928 година Прахняни е представено като смесено местно-бежанско село с 31 бежански семейства и 115 души бежанци.[8] В 1940 година от 497 жители 285 са местни и 212 са бежанци.[2]
Тъй като землището на селото с напоява добре, селото е богато. Произвеждат се овошки, градинарски култури, пшеница, детелина, памук и други. Частично е развито и краварството.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 123[2] | 197[2] | 360[2] | 497[2] | 630[2] | 722[2] | 746[2] | 814[2] | 851[2] | 794 | 808 | 656 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Праняни
Тодор Чочков (1883 - 1907), воденски войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 103.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||