Маврейново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маврейново
Μαύρο
— село —
Гърция
40.8611° с. ш. 22.2169° и. д.
Маврейново
Централна Македония
40.8611° с. ш. 22.2169° и. д.
Маврейново
Воденско
40.8611° с. ш. 22.2169° и. д.
Маврейново
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 59 m
Население изселено души (?)

Маврѐйново[1] или Мавреново, Маврейково (на гръцки: Μαύρο, Мавро, катаревуса: Μαύρον, Маврон, до 1926 Μαύριανη, Мавряни[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Въртокоп, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени в Солунското поле, северно от Мандалево (Мандало).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Маврейново (Μαβρένοβον) има 5 семейства християни.[3]

В началото на XX век Маврейново е изцяло българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврейново има 56 жители българи.[4] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мавреново (Mavrenovo) има 80 българи екзархисти.[6]

В 1910 година в селото (Μαυρένοβον) има 55 жители екзархисти.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1913 година в селото има 41 мъже и 31 жени.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мавреново има 11 къщи славяни християни.[9]

Изплатен е 1 имот на жители, които са се изселили в България.[10] В 1926 името на селото е сменено на Мавро, в превод черно. В 1927 година селото е смесено местно-бежанско.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  8. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
     Портал „Македония“         Портал „Македония