Ризово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ризово
Ριζό
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина50 m
Население1012 души (2011 г.)

Ризово (на гръцки: Ριζό, Ризо, на катаревуса: Ριζόν, Ризон, до 1926 година Ρίζοβον, Ризовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 18 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 50 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ризово (Rizovo) е посочено като село във Воденска каза с 34 къщи и 155 жители българи.[3]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Ризово (Ρίζοβο) има 6 семейства християни.[4]

В началото на XX век Ризово е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ризово има 180 жители българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ризово (Rizovo) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В 1910 година в селото (Ρίζοβον) има 75 жители екзархисти.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Ризово има 40 мъже и 37 жени.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ризово има 1 къщи на мюсюлмани турци и 4 къщи на християни цигани.[9] В 1924 година властите настаняват в селото 165 души бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[8]) с 86 бежански семейства и 382 жители бежанци.[10] В 1940 година от 640 души 240 са местни, а от 400 бежанци.[2]

Тъй като землището на селото се напоява добре, то е много богато. Основно занимание на селяните е овощарството, като се произвеждат ябълки и праскови. В по-малка степен се произвеждат жито, памук и детелина за фураж за кравите.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ризово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Арап Търла[11] Άράπ Ταρλάν Хорафи ту Арапи Χωράφι τού Άράπη[12] местност на СЗ от Ризово, на Ю от Въгени и на С от Баня[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 77[2] 218[2] 449[2] 640[2] 594[2] 830[2] 968[2] 921[2] 1013[2] 1081 1012

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  4. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  8. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 2012-12-16 
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)