Направо към съдържанието

Арсен (дем Въртокоп)

Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За химичния елемент вижте арсен.

Арсен
Αρσένι
— село —
Гърция
40.7142° с. ш. 22.1622° и. д.
Арсен
Централна Македония
40.7142° с. ш. 22.1622° и. д.
Арсен
Воденско
40.7142° с. ш. 22.1622° и. д.
Арсен
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина50 m
Население1241 души (2021 г.)

Арсен (на гръцки: Αρσένι, Арсени, катаревуса: Ἀρσένιον, Арсенион) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Селото е разположено на 50 m надморска височина в областта Сланица, на 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) и на 21 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на Габер, рид от планината Каракамен.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Арсен (Arsen), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Арсен (Arséne) е посочено като село във Воденска каза на Османската империя със 72 къщи и 270 жители българи и 55 жители помаци.[4] Църквата „Свети Пантелеймон“ е стара.[5]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Арсен (Άρσεν) има 25 семейства християни и 12 семейства мюсюлмани.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арсенъ има 310 жители българи и 115 турци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арсен (Arsen) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В 1910 година в селото (Άρσεν) има 238 жители екзархисти.[9]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и то остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Арсен има 168 мъже и 170 жени.[10] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Арсен като село населено с „40 семейства на християни славофони и 20 турци“ (40 πατριαρχικές σλαβόφωνες και 20 τουρκικές οικογένειες)[11] и със „славяногласни елини“.[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арсен има 30 къщи на християни славяни, 35 къщи на турци и 5 къщи на мюсюлмани цигани.[13]

Мюсюлманското население на Арсен е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Кавказ.[1] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[10]) със 103 бежански семейства и 410 жители бежанци.[14] Според други данни в 1928 година жителите на селото са 669, от които 333 бежанци. В 1940 година жителите са 981, от които 450 местни и 531 бежанци.[1]

Землището на селото се напоява от канализационна система, изградена след Втората световна война и е изключително плодородно. Произвеждат се пшеница, сусам, памук, детелина, копринени пашкули, а частично е развито и отглеждането на млекодаващи крави.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Арсен на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Далка Терма[15][16] Ντάλκα Τέρβα Докари Δοκάρι[17] местност на ЮИ от Арсен, по левия бряг на Мъгленица[15][16]
Чал[15] Τσαλι Ангатия Άγκάθια[17] местност на И от Арсен, по левия бряг на Мъгленица[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 338[1] 390[1] 669[1] 981[1] 996[1] 1276[1] 1276[1] 1292[1] 1459[1] 1409 1396 1241
Родени в Арсен
  • Дядо Андо, деец на ВМОРО, назначен в 1910 година за потераджия на качаците във Воденско, Ениджевардарско и Берско.[18]
  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 43. (на македонска литературна норма)
  2. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  5. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
  6. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  10. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012 
  11. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  12. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  17. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  18. Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 4.