Направо към съдържанието

Арсен (дем Въртокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За химичния елемент вижте арсен.
Арсен
Αρσένι
— село —
Гърция
40.7142° с. ш. 22.1622° и. д.
Арсен
Централна Македония
40.7142° с. ш. 22.1622° и. д.
Арсен
Воденско
40.7142° с. ш. 22.1622° и. д.
Арсен
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина50 m
Население1241 души (2021 г.)

Арсен (на гръцки: Αρσένι, Арсени, катаревуса: Ἀρσένιον, Арсенион) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 50 m надморска височина в областта Сланица, на 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) и на 21 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на Габер, рид от планината Каракамен.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Арсен (Arsen), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Арсен (Arséne) е посочено като село във Воденска каза на Османската империя със 72 къщи и 270 жители българи и 55 жители помаци.[4] Църквата „Свети Пантелеймон“ е стара.[5]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Арсен (Άρσεν) има 25 семейства християни и 12 семейства мюсюлмани.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арсенъ има 310 жители българи и 115 турци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арсен (Arsen) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В 1910 година в селото (Άρσεν) има 238 жители екзархисти.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и то остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Арсен има 168 мъже и 170 жени.[10] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Арсен като село населено с „40 семейства на християни славофони и 20 турци“ (40 πατριαρχικές σλαβόφωνες και 20 τουρκικές οικογένειες)[11] и със „славяногласни елини“.[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арсен има 30 къщи на християни славяни, 35 къщи на турци и 5 къщи на мюсюлмани цигани.[13]

Мюсюлманското население на Арсен е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Кавказ.[1] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[10]) със 103 бежански семейства и 410 жители бежанци.[14] Според други данни в 1928 година жителите на селото са 669, от които 333 бежанци. В 1940 година жителите са 981, от които 450 местни и 531 бежанци.[1]

Землището на селото се напоява от канализационна система, изградена след Втората световна война и е изключително плодородно. Произвеждат се пшеница, сусам, памук, детелина, копринени пашкули, а частично е развито и отглеждането на млекодаващи крави.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Арсен на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Далка Терма[15][16] Ντάλκα Τέρβα Докари Δοκάρι[17] местност на ЮИ от Арсен, по левия бряг на Мъгленица[15][16]
Чал[15] Τσαλι Ангатия Άγκάθια[17] местност на И от Арсен, по левия бряг на Мъгленица[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 338[1] 390[1] 669[1] 981[1] 996[1] 1276[1] 1276[1] 1292[1] 1459[1] 1409 1396 1241

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Арсен
  • Дядо Андо, деец на ВМОРО, назначен в 1910 година за потераджия на качаците във Воденско, Ениджевардарско и Берско.[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 43. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  5. ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  10. ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012 
  11. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  12. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  17. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  18. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 4.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арсен_(дем_Въртокоп)&oldid=12386989“.