Гропино
|
Гропино Δάφνη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Гропино  Гропино  Гропино |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 4 m |
| Население | 667 души (2001) |
Гропино (на гръцки: Δάφνη, Дафни, до 1926 година Γρόπινο, Гропино, катаревуса Γρόπινον, Гропинон,[1] до 1957 Βαλτολίβαδο, Валтоливадо, катаревуса Βαλτολίβαδον, Валоливадон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Гропино е разположено на 22 километра югоизточно от град Воден (Едеса) и на 6 километра източно от демовия център Въртокоп (Скидра) и има население от 667 души (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Гропино е малко българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Групиново (Гропино) има 224 жители българи.[3]
Всичките жители на Гропино са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гропино (Gropino) има 208 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[4] Учител в селото между 1870 – 1908 година, а вероятно и след това, е Иван Тръпков (1838 – ?).[5]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година, че селото има 12 къщи и че екзархистите от него се черкуват в съседното Свети Георги.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гропино остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гропиново има 17 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[7]
Българското му население се изселва и в селото са заселени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Валтоливадо.[8] В 1928 година Гропино е представено като чисто бежанско с 28 бежански семейства и 120 души бежанци.[9] В 1957 година селото е прекръстено отново, този път на Дафни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.664.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
Портал „