Свети Георги (дем Пела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Свети Георги
Άγιος Γεώργιος
— село —
Гърция
40.7642° с. ш. 22.2533° и. д.
Свети Георги
Централна Македония
40.7642° с. ш. 22.2533° и. д.
Свети Георги
Воденско
40.7642° с. ш. 22.2533° и. д.
Свети Георги
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 20 m
Население 232 души (2011 г.)

Свети Георги (на гръцки: Άγιος Γεώργιος, Агиос Георгиос), на турски Дорт Армутлар, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 10 m в Солунското поле, на 15 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 2 km западно от Кадиново (Галатадес).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото вероятно е основано от християни бежанци от Мъглен, бягащи на юг след от ислямизацията на областта.[2] В XIX век Свети Георги е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изгорена в 1877 година от отседнали в селото османски войски на път за Одрин по време на Руско-турската война.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Агиос Георгиос (Ayos-Georgios), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Св. Георги (Дортъ Армутларъ) брои 160 жители българи.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурт Армуд (Deurt-Armoud) има 256 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Св. Георги (Дьорт Армутлар), 4/III, 3/4 ч. от Кадийно село. Всичко 20 български екзархийски къщи, чифлик. От Патриаршията се отказало през 1903 г., обаче черквата останала отворена. Тя няма никакви имоти. Тук се черкуват и селяните от ближното село Гропино (12 къщи). Почвата е много плодородна, та макар и чифлик, селото не е толкоз западнало в економическо отношение. За първа година се отваря училище. Училището е земница, с таван, 2 прозореца без стъкла, големина 3Х4Х2 1/2 m.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Джордже (Свети Ђорђе) има 15 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[7]

В селото не са заселвани гърци бежанци. То е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвежда се овошки - праскови, круши, както и жито, памук и други. Развито е и краварството.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 100[1] 125[1] 168[1] 240[1] 293[1] 321[1] 332[1] 307[1] 321[1] 359 232

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 79. (на македонска литературна норма)
  2. а б Άγιος Γεώργιος. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 8 януари 2016.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония