Свети Георги (дем Пела)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| Свети Георги Άγιος Γεώργιος | |
| — село — | |
  Свети Георги  Свети Георги  Свети Георги | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 183 души (2021 г.) |
Свети Георги (на гръцки: Άγιος Γεώργιος, Агиос Георгиос), на турски Дорт Армутлар, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на надморска височина от 10 m в Солунското поле, на 15 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 2 km западно от Кадиново (Галатадес).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото вероятно е основано от християни бежанци от Мъглен, бягащи на юг след от ислямизацията на областта.[2] В XIX век Свети Георги е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изгорена в 1877 година от отседнали в селото османски войски на път за Одрин по време на Руско-турската война.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Агиос Георгиос (Ayos-Georgios), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Св. Георги (Дортъ Армутларъ) брои 160 жители българи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурт Армуд (Deurt-Armoud) има 256 българи патриаршисти гъркомани.[5]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Св. Георги (Дьорт Армутлар), 4/III, 3/4 ч. от Кадийно село. Всичко 20 български екзархийски къщи, чифлик. От Патриаршията се отказало през 1903 г., обаче черквата останала отворена. Тя няма никакви имоти. Тук се черкуват и селяните от ближното село Гропино (12 къщи). Почвата е много плодородна, та макар и чифлик, селото не е толкоз западнало в економическо отношение. За първа година се отваря училище. Училището е земница, с таван, 2 прозореца без стъкла, големина 3Х4Х2 1/2 m.[6] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Джордже (Свети Ђорђе) има 15 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[7]
В селото не са заселвани гърци бежанци. То е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвежда се овошки - праскови, круши, както и жито, памук и други. Развито е и краварството.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 100[1] | 125[1] | 168[1] | 240[1] | 293[1] | 321[1] | 332[1] | 307[1] | 321[1] | 359 | 232 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 79. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Άγιος Γεώργιος // Δήμος Πέλλας. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
