Чаушлиево
| Чаушлиево Μεσιανό | |
| — село — | |
  Чаушлиево  Чаушлиево  Чаушлиево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 341 души (2001 г.) |
Чаушлѝево[1] (на гръцки: Μεσιανό, Месиано, катаревуса: Μεσιανόν, Месианон, до 1926 година Τσαουσλή, Цаусли[2]), на турски Чаушли, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 40 m надморска височина, на около 5 km източно от град Енидже Вардар (Яница).[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Чаушлиево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Цаусли, Чаушли (Τσαουσλή Čaušli),[4] на картата на Кондоянис също е отбелязано като Цаусли (Τσαουσλή), мюсюлманско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Цяусли (Τσιαουσλί) е чифлик с 4 християнски семейства.[5][3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Чаушлиево:
| „ | Селото Чаушли чифлик е разположено в гориста местност на половин час на север от Чекри и на изток от града. Жителите, българи християни, се занимават със земеделие. Чекренската река минава и през Чаушли, а в близост до нея има гора.[6] | “ |
Традиционен занаят в селото е рогозарството и изработването на предмети от камъш и ракита.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Чаушлиево брои 50 жители цигани.[8]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσαουσλί) има 30 мюсюлмани.[5][9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и цигански и „македонски“ език.[5]
В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция. Ликвидирани са 14 имота на жители, преселили се в България.[5] Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Месиано. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 39 бежански семейства и 140 души бежанци.[10] През 30-те години, след пресушаването на Ениджевардарското езеро, в селото са настанени още бежанци.[3]
През 60-те години има голяма емиграция към градовете и в чужбина.[3]
Селото е доста богато. Произвежда овошки, памук, жито, тютюн.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 114[3] | 423[3] | 479[3] | 549[3] | 302[3] | 300[3] | 301[3] | 341 | 346 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 268
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 80. (на македонска литературна норма)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 112. (на руски)
- ↑ Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, с. 119.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
