Чаушлиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чаушлиево
Μεσιανό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 40 m
Население 346 души (2011 г.)

Чаушлѝево[1] (на гръцки: Μεσιανό, Месиано, катаревуса: Μεσιανόν, Месианон, до 1926 година Τσαουσλή, Цаусли[2]), на турски Чаушли, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 40 m надморска височина, на около 5 km източно от град Енидже Вардар (Яница).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Чаушлиево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Цаусли, Чаушли (Τσαουσλή Čaušli), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Цаусли (Τσαουσλή), мюсюлманско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Цяусли (Τσιαουσλί) е чифлик с 4 християнски семейства.[4][3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Чаушлиево:

Селото Чаушли чифлик е разположено в гориста местност на половин час на север от Чекри и на изток от града. Жителите, българи християни, се занимават със земеделие. Чекренската река минава и през Чаушли, а в близост до нея има гора.[5]

Традиционен занаят в селото е рогозарството и изработването на предмети от камъш и ракита.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Чаушлиево брои 50 жители цигани.[7]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσαουσλί) има 30 мюсюлмани.[4][8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и цигански и „македонски“ език.[4]

В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция. Ликвидирани са 14 имота на жители, преселили се в България.[4] Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Месиано. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 39 бежански семейства и 140 души бежанци.[9] През 30-те години, след пресушаването на Ениджевардарското езеро, в селото са настанени още бежанци.[3]

През 60-те години има голяма емиграция към градовете и в чужбина.[3]

Селото е доста богато. Произвежда овошки, памук, жито, тютюн.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 114[3] 423[3] 479[3] 549[3] 302[3] 300[3] 301[3] 341 346

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 268
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 80. (на македонска литературна норма)
  4. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 112. (на руски)
  6. Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, с. 119.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония