Пилорик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пилорик
Πενταπλάτανος
Старата българска църква „Свети Атанасий“ в Пилорик, началото на XIX век
Старата българска църква „Свети Атанасий“ в Пилорик, началото на XIX век
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 116 m
Население (2001) 956 души

Пѝлорик[1] или Пелорик (на гръцки: Πενταπλάτανος, Пендаплатанос, катаревуса: Πενταπλάτανον, Пендаплатанон, до 1927 Πυλωρίκ, Пилорик[2], до 1954 година Πηλορύγι, Пилориги[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 956 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 2 километра северно от град Енидже Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на гробището на Пилорик има праисторическо селище, обявено в 1986 година за паметник на културата.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пилорики (Piloriki), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Пилорик брои 166 жители българи.[6]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пилорик има 216 българи екзархисти.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Пилурик, 13 /III, 1 ч. от Радомир. 31 български екзархийски къщи: 5 свои, 25 чифлик. Сега селяните откупуват още 3 къщи с 276 погона земя за 510 лири. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата засега затворена, има 20 погона земя, 4 погона чернична градина и 3 1/2 погона лозе. Училището (вакъф) е двуетажно, доле - изба, горе - трем и две стаи. Класната стая е таваносана, добре се осветлява, голяма 5Х6Х3 m. Салонът е открит.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Пилорик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Затворени са българските църкви и училища[11]. Част от населението му се изселва в България (30 семейства в Горни Воден, Асеновградско[12]) и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 45 бежански семейства и 180 жители бежанци.[13] В 1927 година е прекръстено на Пилории, а в 1954 на Пендаплатанон.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пилорик
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Гьорев (Георгев, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[15]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Андраманос (Ιωάννης Ανδραμάνος), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Flag of Greece.svg Пасхалина Рома (Πασχαλίνα Ρώμα), гръцка андартска деятелка от трети клас[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Трае Иванов (Траян, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Хр. Ат. Митонов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.256
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πυλωρίκ -- Πηλωρύγι
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πηλορύγιον -- Πενταπλάτανον
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α/Φ17/61673/2300 π.ε./31-1-1986 - ΦΕΚ 34/Β/13-2-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 24 юни 2018.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.184
  12. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.
  16. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 302.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72. Вероятно идентичен с Хр. Ат. Митонов.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 452.
     Портал „Македония“         Портал „Македония