Кадиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за воденското село. За прилепското вижте Кадино село. За скопското вижте Кадино.

Кадиново
Γαλατάδες
— село —
Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото
Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 16 m
Население 1858 души (2011 г.)

Кадиново или Кадиино (на гръцки: Γαλατάδες, Галатадес, до 1926 година Καδίνοβο, Кадиново, катаревуса: Καδίνοβον, Кадиновон[1]), на турски Суджукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 16 m надморска височина на хълм в Солунското поле на 12 километра западно от град Енидже Вардар (Яница) и на 25 километра югоизточно от Воден (Едеса).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Кадиново е старо село – църквата „Свети Атанасий“ е отпреди 1806 година, съдейки по стенопис на Благовещение датиран с тази година. В началото на ΧΧ век Кадиново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кантиново (Kantinovo), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кадийно село (Сукютли) брои 248 жители българи и 60 цигани.[4]

Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кадиино (Kadiyno Selo) има 336 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5] Пръв учител в гръцкото училище е Христос Думис. Фамилиите Стоянидис и Харисиадис взимат участие в гръцко-българския конфликт на гръцка страна. От Кадиново е и бащата на гъркоманския капитан Гоно Йотов.

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кадийно село (Суютли), 3/III, 1 1/2 ч. от Кариотица. Всичко 55 български екзархийски къщи, половината свойщина. Поминъкът е земеделие. Доста заможно село. Черквата няма никакви имоти. Училищното е двуетажно, с ниска изба, само една класна стая, с дюшеме, таван, добре осветявана, голяма 6Х8Х3 m.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кадиново (Кадилово) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кадино село (Кадино Село) има 65 къщи славяни християни.[8]

Българското му население се изселва - официално 38 души са изсели в България.[2] На негово място в 1924 година са настанени 389 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.[2] Част от бежнците са от галиполското село Ексамили (Ортакьой). В 1926 година селото е прекръстено на Галатадес. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 98 бежански семейства с 368 души.[9]

През Втората световна война 112 души от селото членуват в Солунския български клуб и притежават лични карти.[10]

Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в селото от 1218 жители има 700 бежанци и 518 местни.[11]

Селото е богато. Произвеждат се предимно пшеница, царевица, памук, овошки.[2] Развито е и скотовъдството като се отглеждат млеко.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 337[2] 390[2] 848[2] 1286[2] 1529[2] 1648[2] 1639[2] 1841[2] 2039[2] 1858 2339

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кадиново
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Коишев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Аджиристов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Greece.svg Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[13][12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Милошев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Наждров, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Пъдаров, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Диниш Чоков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Молязимов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ташев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Greece.svg Менче Стоянов (Δημήτριος ή Μηνάς Στογιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[13][12]
  • Flag of Bulgaria.svg Миче Сърбиговчето, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Вангеловски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Николов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Требулитов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Greece.svg Петрос Харисиадис (Πέτρος Χαρισιάδης), гръцки андартски деец, четник[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Кърчонов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Трембилитов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стаменит Капаранов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоянчо Манчо, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Гончев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Старевски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Трененчев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Greece.svg Христо Стоянов, свещеник и гъркомански деец[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 69. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33 и 849.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 191 - 194.
  11. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 173.
  13. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония