Кадиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за воденското село. За прилепското вижте Кадино село. За скопското вижте Кадино.

Кадиново
Γαλατάδες
— село —
Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото
Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 3 m
Население (2001) 2339 души
Пощенски код 583 00
Телефонен код 23820-43

Кадиново или Кадиино (на гръцки: Γαλατάδες, Галатадес, до 1926 година Καδίνοβο, Кадиново, катаревуса: Καδίνοβον, Кадиновон[1]), на турски Суджукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 2339 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на хълм в Солунското поле на 12 километра западно от град Енидже Вардар (Яница) и на 25 километра югоизточно от Воден (Едеса).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Кадиново е старо село – църквата „Свети Атанасий“ е отпреди 1806 година, съдейки по стенопис на Благовещение датиран с тази година. В началото на ΧΧ век Кадиново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кантиново (Kantinovo), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кадийно село (Сукютли) брои 248 жители българи и 60 цигани.[3]

Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кадиино (Kadiyno Selo) има 336 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[4] Пръв учител в гръцкото училище е Христос Думис. Фамилиите Стоянидис и Харисиадис взимат участие в гръцко-българския конфликт на гръцка страна. От Кадиново е и бащата на гъркоманския капитан Гоно Йотов.

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кадийно село (Суютли), 3/III, 1 1/2 ч. от Кариотица. Всичко 55 български екзархийски къщи, половината свойщина. Поминъкът е земеделие. Доста заможно село. Черквата няма никакви имоти. Училищното е двуетажно, с ниска изба, само една класна стая, с дюшеме, таван, добре осветявана, голяма 6Х8Х3 m.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кадиново (Кадилово) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското му население се изселва и на негово място в 1924 година са настанени гърци бежанци от галиполското село Ексамили (Ортакьой). В 1926 година селото е прекръстено на Галатадес. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 98 бежански семейства с 368 души.[7] След пресушаването на Ениджевардарското езеро в 30-те години част жителите на съседното село Плугар се изселват в Кадиново.

Днес Кадиново се слави с производството на аспарагус.

Официални преброявания
  • 1920 – 390 души
  • 1928 – 846 души
  • 1940 – 1286 души
  • 1961 – 1684 души
  • 1991 – 2039 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кадиново
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина[8]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Стоянидис (Γεώργιος Στουγιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Flag of Greece.svg Димитриос (Минас) Стоянидис (Δημήτριος ή Μηνάς Στογιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Flag of Greece.svg Петрос Харисиадис (Πέτρος Χαρισιάδης), гръцки андартски деец, четник[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καδίνοβον -- Γαλατάδες
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33 и 849.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.33.
  9. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония