Никола Иванов (ВМОРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Иванов.

Никола Иванов
български революционер
Роден
Починал

Никола Иванов, наричан Кулиман[1] (Колиман, Кольоман, Гулиман), е български революционер, войвода на чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кулиман изпадна поле да разшета

Кулиман изпадна поле да разшета
поле да разшета - сиромашки ниви.
Кат ги завидел дор тримина геги
дор тримина геги, геги арнаути,
Абре, геги, геги, геги арнаути,
що ги пасете сиромашки ниви.
Абре, Кольо, Кольо, Кольо Колимане,
не си кадия, нази да съдиш.
Абре геги, геги, геги арнаути,
не сом кадия, ама ке ви съдам.
Първа пушка пукна - на Арман-кя овчарот.
Втора пушка пукна - на Арман-кя - синот.
Трета пушка пукна - на Арман-кя челто![3]

.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кулиман (34-ти в първата колона).

Иванов е роден в 1877 година във воденското село Кронцелево, което тогава е в Османската империя (днес Керасиес, Гърция). Убива трима албанци в Саракиново и започва да се укрива. Оттогава е песента „Кулиман изпадна поле да разшета“.

В началото на XX век влиза във ВМОРО и става нелегален. В 1902 година е четник при Христо Гърков, Георги Тоцев, а по-късно става помощник-войвода на Лука Иванов. Заедно с Иванчо Христов Хаджията от Месимер убиват от завист Тодорчо от Тушим, наследил убития войвода Лука Иванов.[4] След това и двамата водят малки четнически отделения от по 6 души в района.[5]

След Младотурската революция се легализира и е посрещнат тържествено във Воден заедно с Нацо Настев и Димо Ковачев от Воден.[4] След убийството на един албанец, обаче отново става нелегален заедно с четника си Гьоше. Двамата са убити в засада на 7 септември 1909 година по пътя между Саракиново и Кронцелево.[8][9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 179.
  3. Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.37
  4. а б Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 31.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 106.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  10. Дебърски глас, година 1, брой 24, 13 септември 1909, стр. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония