Ошляни
| Ошляни Αγία Φωτεινή | |
 Църквата „Свети Никола“ в Ошляни | |
  Ошляни  Ошляни  Ошляни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 241 души (2021 г.) |
| Ошляни в Общомедия | |
Ошляни или Осляни (на гръцки: Αγία Φωτεινή, Агия Фотини, до 1926 година Όσλιανη, Осляни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на около 13 km югозападно от град Воден (Едеса), на 660 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619-1620 година Ошляни е отбелязано като село с 29 ханета (домакинства).[3]
Към края на XVII век[4] Ошляни има 80 семейства.[5] Според гръцки източници селото говори „славомакедонски“.[5]
Селото участва в Негушкото въстание в 1822 година и при потушаването му пострадва силно.[6] В края на XIX век Ошляни е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ослене (Osléné) е посочено като село във Воденска каза с 30 къщи и 137 жители българи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошляни (Ослянъ) живеят 50 жители българи.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омляни (Omliani) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Ошляни остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Ошляни (Όσλιανη) като село населено със „славяногласни елини“.[10]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошлян (Ошљан) има 15 къщи славяни християни.[11]
В 1926 година селото е прекръстено на Агия Фотини.[6]
През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана.[12]
Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[6]
Ошлянци традиционно са дърводелци и предприемачи, а се занимават и с земеделие и скотовъдство.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 119[6] | 94[6] | 107[6] | 186[6] | 173[6] | 230[6] | 354[6] | 266[6] | 302[6] | 209 | 261 | 241 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ошляни
Кара Мице, революционер от български произход, участник в гръцката война за независимост[13]- Лазо Ошлинецо, български революционер, воденски войвода на ВМОРО, роден най-вероятно в Ошляни.[14][15]
- Сотир Ташов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270 (превод Ст. Андреев).
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 44. (на гръцки)
- 1 2 Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Ивановъ, Ил. Учебното дѣло въ Воденъ и воденско // Илюстрация Илиндень 2 (92). Илинденска организация, Февруарий 1938. с. 12 – 15.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
| ||||||||||||||||||||||||
