Църковяни
Тази статия е за воденското село. За берското, чието старо име е Църковяни вижте Микра Санда.
| Църковяни Εκκλησιοχώρι | |
| — село — | |
 Изглед към Църковяни от Воден | |
  Църковяни  Църковяни  Църковяни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Надм. височина | 380 m |
| Население | 564 души (2021 г.) |
| Църковяни в Общомедия | |
Църковяни или Църковени (на гръцки: Εκκλησιοχώρι, Еклисиохори или Κλησοχώρι, Клисохори, катаревуса Εκκλησιοχώριον, Еклисиохорион, до 1926 година Τσερκόβιανη, Церковяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 3 km североизточно от Воден (Едеса), на 380 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Църковяни е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сарковяни (Sarkoviani), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Църковени (Tzerkovéni) е посочено като село със 78 къщи и 300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Църковени живеят 320 жители българи християни и 3 българи мохамедани.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Церковени (Tzerkoveni) има 160 българи екзархисти.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Църковяни остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църковени (Црковени) има 25 къщи славяни християни.[8]
В 1926 година името на селото е преведено като Еклисиохори, буквално Църковно село.[9]
В 1924 година в Църковяни са заселени 127 души понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1928 година Църковяни е представено като смесено местно-бежанско с 32 бежански семейства и 143 души бежанци.[10] В 1940 година от 386 жители, половината са местни, а половината бежанци.[2]
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[11] Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 250 местни и 200 бежанци.[2]
Селото произвежда предимно жито и овошки.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 103[2] | 120[2] | 456[2] | 386[2] | 383[2] | 404[2] | 524[2] | 436[2] | 371[2] | 415 | 683 | 564 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Църковяни
Христо Нейков (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
| ||||||||||||||||||||||||
