Църковяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за воденското село. За берското, чието старо име е Църковяни вижте Микра Санда.

Църковяни
Εκκλησιοχώρι
— село —
Изглед към Църковяни от Воден
Изглед към Църковяни от Воден
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Надм. височина 316 m
Население 415 души (2001)
Църковяни в Общомедия

Църковяни или Църковени (на гръцки: Εκκλησιοχώρι, Еклисиохори или Κλησοχώρι, Клисохори, катаревуса Εκκλησιοχώριον, Еклисиохорион, до 1926 година Τσερκόβιανη, Церковяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 415 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 километра североизточно от Воден (Едеса), в склоновете на планината Нидже (Ворас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Йоан Предтеча“ в Църковяни.

В края на XIX век Църковяни е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сарковяни (Sarkoviani), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Църковени (Tzerkovéni) е посочено като село със 78 къщи и 300 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Църковени живеят 320 жители българи християни и 3 българи мохамедани.[4] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Церковени (Tzerkoveni) има 160 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Църковяни остава в Гърция. В 1926 година името на селото е преведено като Еклисиохори.[7] В 1928 година Църковяни е представено като смесено местно-бежанско с 32 бежански семейства и 143 души бежанци.[8]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“


     Портал „Македония“         Портал „Македония