Чеган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чеган
Άγιος Αθανάσιος
— село —
Изглед към Стари Чеган
Изглед към Стари Чеган
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областМалка Нидже
Надм. височина1220 m
Население67 души (2011 година)
Чеган в Общомедия

Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 30 km западно от Воден (Едеса) и на около 50 km източно от Лерин (Флорина). Селото е изградено на плато, на височина 1220 m в планината Малка Нидже, сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 m). Землището на селото е 60 km2, от които 9 са под Островското езеро.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3] Църквата„Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЧегано като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.[7] Според Търпо Поповски:

...както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.[9]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.[11]

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен.

Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[12]

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Къща в Чеган

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.[15]

През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чеган има 180 къщи славяни християни.[16] В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,[17] но името Цегани се употребява и днес.[18]

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война - много от жителите му загиват и много се изселват в социалистическите страни. Селото е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нов Чеган (Неос Агиос Атанасиос). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат.[19]

Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.

Селото произвежда предимно орехи, кестени, череши, както и пшеница и царевица.[19]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1043[19] 948[19] 1024[19] 1395[19] 722[19] 997[19] 703[19] 483[19] 94[19] 184 67

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Стар (горе вдясно) и Нов Чеган (долу вляво) от Каймакчалан
Родени в Чеган
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО
  • Flag of Greece.svg Мара Капитанчова, гръцка комунистка[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Чегански (Димитър Христов, 1875 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Василев Колчев, деец на ВМОРО, войвода на четата от родното си село, по-късно нелегален четник при Тане Стойчев, загинал заедно с войводата на 28 юни 1907 година край Чеганските колиби[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пандели Колчев (Колчиф) (1926 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), войник на ДАГ (1947 - 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
Починали в Чеган
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Коларов (1885 – 1916), български журналист
  • Flag of Bulgaria.svg Старши подофицер Марин М. Панчов, 51 пехотен полк, убит на 20. 8. 1916 г., роден в Ново село, Видинско
  • Flag of Bulgaria.svg Фелдфебел Найден П. Шовин, 51 пехотен полк, убит на 22. 12. 1916 г., роден в Ново село, Видинско
  • Flag of Bulgaria.svg Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
Свързани с Чеган

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.
  • Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  3. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век. // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  4. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  5. Григоровичъ, Викторъ. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 - 159.
  8. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 94.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.
  13. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  17. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  18. Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)
  19. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 60. (на македонска литературна норма)
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405. Може би идентичен с Атанас Поплазов.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.
  24. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 71.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
  26. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  27. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 127.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
  29. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 223. Посетен на 2 септември 2015.
  30. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.