Направо към съдържанието

Чеган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чеган
Άγιος Αθανάσιος
— село —
Изглед към Стари Чеган
Изглед към Стари Чеган
Гърция
40.8386° с. ш. 21.7678° и. д.
Чеган
Централна Македония
40.8386° с. ш. 21.7678° и. д.
Чеган
Воденско
40.8386° с. ш. 21.7678° и. д.
Чеган
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областМалка Нидже
Надм. височина1220 m
Население41 души (2021 г.)
Пощенски код580 02
Чеган в Общомедия

Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 30 km западно от Воден (Едеса) и на около 50 km източно от Лерин (Флорина). Селото е изградено на плато, на височина 1220 m в планината Малка Нидже, сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 m). Землището на селото е 60 km2, от които 9 са под Островското езеро.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3] Църквата„Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Чегано като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.[7] Според Търпо Поповски:

„ ...както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.[8] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.[9]

След Илинденското въстание, през юни 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10][11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.[12]

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

„ От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен.

Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[13]

 “

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Къща в Чеган

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.[16]

През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чеган има 180 къщи славяни християни.[17] В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,[18] но името Цегани се употребява и днес.[19]

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война – много от жителите му загиват и много се изселват в социалистическите страни. Селото е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нов Чеган (Неос Агиос Атанасиос). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат.[20]

Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.

Селото произвежда предимно орехи, кестени, череши, както и пшеница и царевица.[20]

Прекръстени с официален указ местности в община Чеган на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Русан[21]ΡουσάνКсантотопосΞανθότοπος[22]местност на западния бряг на Островското езеро на Ю от Бегна[21]
Бегна[23]ΜπέγναПерасмаΠέρασμα[22]възвишение на ЮЗ от бившето село Бегна[23]
Койфер Блак[23]Κοϊφέρ ΜπλάκПлаяΠλαγιά[22]връх на Ю от Чеган и на СЗ от Бегна (955,1 m)[23]
Демир дол[21]Ντεμίρ ΝτοΰКриоремаΚρυόρεμα[22]река на Ю от Чеган, вливаща се в Островското езеро при Бегна[23]
Позерно[23]ΠοζέρνοТермиесΘερμιές[22]местност на Ю от Чеган[23]
Кале[21]ΚαλέПоросΠόρος[22]възвишение на ЮЗ бряг на Островското езеро[21]
Сливя[23]ΣλίβιαДамаскиниесΔαμασκηνιές[22]местност на ЮЗ от Чеган[23]
Среднио рид[23]ΣτρέτνιοριτМесеа КорифиΜεσαία Κορυφή[22]връх на Ю от Чеган и на С от Бегна (770 m)[23]
Гарцки нивя[23] или Крески ниви[21]ΓκαρτσκινίβιαХорафиесΧωραφιές[22]местност на Ю от Чеган[23]
Лятиф Аргач[23] или Лянос Аргач[21]Λιάντιφ ΆργάτσιЛулудотопосΛουλουδότοπος[22]местност на З от Чеган[23]
Пещера[23]ΠιστέραСпилияΣπηλιά[22]връх на ЮИ от Чеган[23]
Долна бука[23]Ντόλνα ΜπούκαКато ОксияΚάτω Όξυά[22]връх на И от Чеган (1205,4 m)[23]
Ореите[23]ΌρέϊτεКаридиесΚαρυδιές[22]местност на И от Чеган[23]
Клувка[23]ΚλούφκαКуфоремаΚουφόρεμα[22]река на С от Чеган[23]
Лочик Аргач[23]Λότσικ ΆργάτςЛулудияΛουλούδια[22]местност на С от Чеган[23]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1043[20] 948[20] 1024[20] 1395[20] 722[20] 997[20] 703[20] 483[20] 94[20] 184 67 41

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към Стар (горе вдясно) и Нов Чеган (долу вляво) от Каймакчалан
Погребение на Христо Стоянов от Чеган, убит в 1932 година в Кърджали от михайловисти
Родени в Чеган
  • Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[24]
  • Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание[25]
  • Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина[26]
  • Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[27]
  • Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение[28]
  • Георги Димулков (? – 2014, Скопие), югославски и гръцки партизанин
  • Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[29]
  • Иван Бързов (1880 – след 1950), български революционер
  • Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО
  • Мара Капитанчова (? – 1944), гръцка комунистка, осъдена от съд в Солун на смърт и разстреляна[30]
  • Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците[31]
  • Мице Чегански (Димитър Христов, 1881 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Ташо Тойтов (1895 – ?), деец на ВМРО [32]
  • Пандил Кекев (1905 – 1994, Скопие), гръцки партизанин
  • Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница
  • Ристо Шанев (1943 – 2009), поет от Република Македония
  • Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО
  • Христо Василев Колчев (? – 1907), български революционер
  • Христо Пандели Колчев (Колчиф, 1926 – ?), ятак на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ (1947 – 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна[33]
  • Христо Стоянов (? – 1932), български революционер, четник в четата на войводата Мице Чегански, убит в Кърджали от михайловисти
  • Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[34]
  • Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[34]
Починали в Чеган
Свързани с Чеган

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.
  • Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  8. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-48-9. с. 94.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 103.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  13. ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.
  14. ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  18. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  19. ↑ Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)
  20. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 60. (на македонска литературна норма)
  21. 1 2 3 4 5 6 7 Topografska Karta JNA 1:50 000.
  22. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  23. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405. Може би идентичен с Атанас Поплазов.
  25. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.
  28. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 71.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
  30. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 145 – 147. (на английски)
  31. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 127.
  32. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 225.
  33. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 223. Посетен на 2 септември 2015.
  34. 1 2 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чеган&oldid=12877347“.