Под (дем Воден)
Тази статия е за селото в Гърция. За долната част на стая вижте под.
| Под Φλαμουριά | |
| — село — | |
 Изглед към село Под | |
  Под  Под  Под | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 315 m |
| Население | 520 души (2021 г.) |
Под или Пот (на гръцки: Φλαμουριά, Фламурия, до 1928 година Πόδος, Подос[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 10 km южно от град Воден (Едеса), на 315 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото първоначално е било разположено на 2 km южно от сегашното село в местността Старо Под. В началото на XIX век под натиска на разбойнически банди селяните се местят на сегашното място.[3]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подос (Podos), Воденска епархия, живеят 112 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пот (Pote) е посочено като село във Воденска каза с 62 домакинства и 300 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Под живеят 350 жители българи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Под (Pod) има 304 българи патриаршисти гъркомани.[7] През същата година обаче Пот е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Под остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пот има 55 къщи славяни християни.[9]
В 1924 година в селото са заселени 36 гърци бежанци. В 1928 година Под е представено като смесено местно-бежанско с 13 бежански семейства и 39 души бежанци.[10] В 1928 година е прекръстено на Фламурия.[2] В 1940 година от 507 жители бежанците са само 37.[11]
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[12]
Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година броят на бежанците в селото е 30 души.[11]
През зимата на 1947 година селяните са изселени от властите във Воден. След нормализацията селото е обновено.[11]
Селяните се занимават предимно с овощарство, като произвеждат праскови, ябълки, ягоди, арпаджик и други земеделски продукти. Частично развито е и скотовъдството.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чешма | Τσέσμα | Вриси | Βρύση[13] | |
| Орлов[14] | Όρλώφ | Аетос | Αετός[13] | връх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река (649,9 m)[14] |
| Смаил[15] или Змаил[14] | Σμάϊλ | Рецини | Ρετσίνι[13] | връх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река[14] |
| Карутец[14] | Καρούτετς | Потистра | Ποτίστρα[13] | местност в Каракамен на ЮИ от Под, на И от Ошляни и на СЗ от Голема река[14] |
| Бела[14] | Μπέλλα | Аспро | Άσπρο[13] | река в Каракамен на ЮИ и И от Под[14] |
| Гол рид[14][16] | Γκολίριτ | Гимни Рахи[13] | Γυμνή Ράχη | връх в Каракамен на З от Под[14] (668 m)[15] |
| Чиклас[15] или Циклас[14][16] | Τσίκλας | Корифи | Κορφή[17] | връх в Каракамен на ЮЗ от Ошляни (1080 m)[14] |
| Гавран камен[14][15] | Καβραν Καμέν | Коракорема | Κορακόρεμα[17] | река на З от Ошляни, началото на Мацарската река[14] |
| Бакова нива[14][15][16] | Μπακοβίνιβα | Ликорахес | Λυκοραχες[17] | местност на З от Ошляни[14] |
| Бела бара[14] | Μπέλλα Μπάρα | Неролаки | Νερόλακκοι[17] | местност на СЗ от Ошляни[14] |
| Орта Тепе[14][15] | Όρτά Λόφος | Дасоменон | Δασωμενον[17] | връх в Каракамен на ЮЗ от Под[14] |
| Осово[14] | Όσοβα | Анилион | Άνήλιον[17] | връх в Каракамен на З от Под (1207 m)[14] |
| Липици[14] | Λίπιτσι | Фламуриес | Φλαμουριές[17] | местност в Каракамен на З от Под[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 161[2] | 273[2] | 381[2] | 507[2] | 525[11] | 634[11] | 621[11] | 665[11] | 661[11] | 650 | 583 | 520 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Под
Димитър Кицов (Δημήτριος Κίτσιος), гръцки андартски деец от трети клас[18]- Костадин Цицов (Κωνσταντίνος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, книжар и участник в гръцкия комитет, убит през 1906 година[18]
- Христо Кицов (Χρήστος Κίτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит с други членове на гръцкия комитет от Месимер през 1905 година[18]
- Христо Цицов (Χρήστος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага гръцките чети, вероятно е син на Костадин Цицов[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 104.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Topografska Karta JNA 1:100 000.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
