Долно Граматиково
| Долно Граматиково Κάτω Γραμματικό | |
| — село — | |
  Долно Граматиково  Долно Граматиково  Долно Граматиково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 156 души (2021 г.) |
Долно Граматиково (на гръцки: Κάτω Γραμματικό, Като Граматико, катаревуса: Κάτω Γραμματικόν, Като Граматикон, до 1927 година Γραμματίκοβο, Граматиково, катаревуса Γραμματίκοβον, Граматиковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Вегоритида), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 километра южно от Острово (Арниса), на 820 m надморска височина в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио).[2] Селото е на Граматиковската река (Граматико Рема).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В селото има запазена средновековна кула.[4] Църквата „Свети Георги“, разположена на хълм западно от селото, също е средновековна.[5][6]
Селото пострадва силно при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година.[2]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Граматиново като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Граматиковон (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители българи и 415 помаци.[9]
През 1879 година жителите на Граматиково се оплакват на руското консулство в Солун от насилията на съселянина им Ахмед ага Велиагов, който поддържал връзки с турски разбойници.[10]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Граматиково като българско село в Кайлярската каза.[11] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на XIX век населението на Долно Граматиково, заедно с това на Горно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци.[12] Но на етнографската си карта Кънчов отбелязва Долно Граматиково като влашко село, което най-вероятно е грешка, тъй като други източници посочват Горно Граматиково като влашко село – с около 100 къщи – изцяло власи, предимно гурбетчии, които през 1888 година откриват и румънско училище.[13]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Граматиково е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 150 къщи.[14]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Граматиково (Γραμματίκοβο), Кайлярска каза, живеят 420 гърци славофони и 250 турци.[15]
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 – 1908) част от жителите на Долно Граматиково се сражават на гръцка страна. По-късно в селото е издигнат паметник на 14 загинали дейци на гръцкия комитет.[16]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Граматиково (Γραμματίκοβο), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 500 „православни гърци“.[17]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Граматиково (Горно или Долно) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[18]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Долно Граматиково попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Граматиково има 45 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[19] Според Тодор Симовски тези данни са грешни, тъй като турците са по-малко от християните.[2]
В 1924 година турското население се изселва в Турция и на негово място са заселени 168 души бежанци понтийски гърци. Според Тодор Симовски към 1940 година от 613 души 3/5 са местни, а останалите бежанци.[2]
Като планинско селото пострадва през Втората световна война и особено в Гражданската война (1946 – 1949), като през зимата на 1947 година жителите му са евакуирани във Воден. Част от тях се завръщат след нормализацията на положението.[2]
Селото е бедно – селяните произвеждат жито и тютюн, като се занимават и с овощарство и скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караагач[3][20] | Καραγάτσα | Фтелия | Φτελίτσα[21] | местност на ЮЗ от Долно Граматиково[3] |
| Азна[3] | Άζνα | Корифи Синарху Серафим | Κορυφή Συναρχου Σεραφείμ[21] | връх в Каракамен на ЮИ от Долно Граматиково и на ЮЗ от Горно Граматиково99[3] |
| Караули Манафи[3] | Καραούλι Μαναφη | Скопия | Σκόπια[21] | връх в Каракамен на И от Горно Граматиково (1248 m)[3] |
| Лапур[3] | Λαπούρ | Статиотис | Στρατιώτης[21] | връх в Каракамен на И от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1160,5 m)[3] |
| Садена[3] | Σάδενα | Фитемена | Φυτεμένα[21] | местност на З от Долно Граматиково[3] |
| Кироса[3] | Κυρώσσα | Синефиасмени Корифи | Συννεφιασμένη Κορυφή[21] | връх в Каракамен на СЗ от Долно Граматиково (911 m)[3] |
| Вардзар[3] | Βαρτζαρ | Василикон | Βασιλικόν[21] | връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково (1076 m)[3] |
| Пещера[3] | Πεστέρα | Спилия | Σπηλιά[21] | връх в Каракамен на СЗ от Долно Граматиково (932 m)[3] |
| Бунар[3] | Μπουναρι | Пигади | Πηγάδι[21] | връх в Каракамен на С от Долно Граматиково (1242,2 m)[3] |
| Белово[3] | Μπέλωφ | Аспро | Άσπρο[21] | река и връх в Каракамен на СЗ от Долно Граматиково (880 m)[3] |
| Каркач[3] | Καρκατσι | Кораколитос | Κορακόλιθος[21] | връх в Каракамен на С от Долно Граматиково (1029 m)[3] |
| Узун търла[20] | Ούζούν Ταρλάν | Макрилакос | Μακρυλακκος | връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1132 m)[3][20] |
| Каравели[3] | Καραβέλη | Каравелис | Καραβέλης[21] | извор в Каракамен на СИ от Долно Граматиково[3] |
| Симеса[3] | Σημέσα | Рематия | Ρεματια[21] | река в Каракамен на СИ от Долно Граматиково (Ливадица, Голема река), приток на Бела, която е приток на Вода[3] |
| Тукурдица[3] | Τουκουρδίτσα | Аграпидея | Άγραπηδέα[21] | гора в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково[3] |
| Метеризи[3] | Μετερέςΐ | Паратиритирион | Παρατηρητήριον[21] | връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1182 m)[3] |
| Гола чука[3] | Γκόλα Τσούκα | Гимни Корифи | Γυμνή Κορυφή[21] | връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1271,7 m)[3] |
| Уран Аргач[3] | Ούράν Άργάτς | Кокинохорафо | Κοκκινοχώραφο[21] | местност в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 917[2] | 842[2] | 878[2] | 613[2] | 247[2] | 363[2] | 317[2] | 319[2] | 286[2] | 230 | 183 | 156 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Граматиково
Евтимия Пача Гушева (1924 – 1947), гръцка комунистка; родена в семейството на учител; от 1942 година влиза в ЕАМ, а в 1943 – в КПГ; делегатка на Всегръцката федерация на жените; арестувана в началото на 1947 година в Солун и екзекутирана[22]- Маркос Мескос (1935 – 2019), гръцки писател и поет
- Ташо Гушев (1910 – 1996), гръцки партизанин и деец на НОФ
Иван Гудев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, роден в Горно или Долно Граматиково[23]
Хрисант I Константинополски (1768 – 1834), цариградски патриарх от 1824 до 1826 година, в селото е издигнат негов паметник.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Κάτω Γραμματικό : Το χωριό μου - WordPress.com // Посетен на 1 юни 2021 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Πύργος Γραμματικού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016.
- ↑ Κάτω Γραμματικό - Άνω Γραμματικό // Βεγορίτιδα Εν Πλω - Πλωτό Καφέ. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2020. Посетен на 4 ноември 2016.
- ↑ Το χωριού μας // Δημοτικό Σχολείο Κάτω Γραμματικού. Посетен на 4 ноември 2016.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 301.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512, 521. (на гръцки)
- ↑ Σλαβόφωνοι Μακεδονομάχοι του Κάτω Γραμματικού Ν.Πέλλας[неработеща препратка]
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 108. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189 и 840.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- 1 2 3 Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 226 – 228. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
| ||||||||||||||||||||||||
