Оризари (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.

Оризари
Ριζάρι
— село —
Изглед към Оризари
Изглед към Оризари
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Сланица
Надм. височина 82 m
Население (2001) 1129 души

Оризари (на гръцки: Ριζάρι, Ризари, катаревуса: Ριζάριον, Ризарион) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 1129 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 3 километра югоизточно от град Воден (Едеса), в северната част на областта Сланица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Улица в Оризари.

В края на XIX век Оризари е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оризаре (Orizaré) е посочено като село във Воденска каза с 35 къщи и 160 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 210 жители българи.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 128 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селяните са събрани 8 пушки „Гра“, шестима души са арестувани и отведени във Въртокоп, а на българската учителка ѝ е забранено да преподава, ако не получава заплатата си от държавата.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество и други издевателства над местните жители.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година Оризари остава в Гърция. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Оризарион е представено като смесено местно-бежанско с 59 бежански семейства и 247 души бежанци.[6]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оризари

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  5. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 104, 113.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония