Друшка
| Друшка Δροσιά | |
| — село — | |
  Друшка  Друшка  Друшка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Островска котловина |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 21 души (2021 г.) |
Друшка (на гръцки: Δροσιά, Дрося, до 1926 година Δρούσκα, Друска[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Вегоритида), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 590 m надморска височина на 17 km западно от демовия център Воден (Едеса) и на около 3 km източно от Острово (Арниса), северно от Островското езеро.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория и Античност
[редактиране | редактиране на кода]Край селото в местността Сарацина е разкрито неолитно селище. На хълма Градища има антично селище. В близост е разкрита и римска сграда, която вероятно е Mutatio ad Duodecim на Виа Егнация.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дружко като българско село.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дружко (Droujko) е посочено като село във Воденска каза с 15 къщи и 83 жители българи.[5]
В началото на ΧΧ век Друшка е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Друшка живеят 68 българи християни.[6] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дружка (Droujka) има 32 българи екзархисти.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Друшка има 3 къщи славяни християни.[8] Част от българското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени гърци бежанци.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Дрося.[9]
В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 14 бежански семейства и 47 души бежанци,[10] а според други данни от 67 жители само 3 са местни. В селото постепенно се заселват местни жители от околните села. От 152 жители в 1940 година 66 са местни, а 86 - бежанци. Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 73 местни и 101 бежанци.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 56[9] | 14[9] | 67[9] | 152[9] | 178[9] | 174[9] | 97[9] | 55[9] | 100[9] | 68 | 33 | 21 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/15768/789/31-3-1999 - ΦΕΚ 443/Β/26-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-19. Посетен на 5 май 2018.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||
