Направо към съдържанието

Луковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луковец
Παλαιά Σωτήρα
— село —
Гърция
40.8395° с. ш. 22.0614° и. д.
Луковец
Централна Македония
40.8395° с. ш. 22.0614° и. д.
Луковец
Воденско
40.8395° с. ш. 22.0614° и. д.
Луковец
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина440 m
Население0 души (2021 г.)

Луковец или Луковиц (на гръцки: Παλαιά Σωτήρα, Палеа Сотира, до 1926 година Λούκοβιτς, Луковиц[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 km северно от Воден, на пътя за Драгоманци,[2] на надморска височина от 440 m.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Лукович с 28 джизие ханета (домакинства).[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луковиц (Lukovitz), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Луковец (Loucovetz) е посочено като село във Воденска каза с 52 къщи и 280 жители българи.[6]

В 1880 година леринският владика Герман установява, че поп Никола пее на български в Луковец, изземва славянските църковни книги и ги заменя с гръцки.[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

На 15 декември 1884 година във Воден пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Когато населението на Луковец, узнава това, изпраща при него делегация от 50 човека, които му описват злоупотребите на османските власти и злочинствата на двамата турски чифликции, които са бивши разбойници.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Луковиц живеят 300 жители българи християни.[10] През 1903 година селото е чифлик на Демир бей, който, както съобщава Атанас Шопов, оказва натиск над местните жители за приемане на исляма. Осем семейства, изгонени от него, се установяват във Воден.[11]

След Илинденското въстание, през юни 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12][13] В 1904 година в Луковец е открито българско училище.[14] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковец (Lukovetz) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[15] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в Луковец и Почеп е Константин Нушев Тръпчев.[16]

На 24 септември 1905 година, в местността Криви Реки между Луковец и Църковени, 10 българи от Луковец, завръщащи се от пазар във Воден, са убити от засада от гръцко-турска чета.[17]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и свещеник Костадин Наумов, Марко Иванов (60 години) и жена му, Григор Иванов, Петко Карабатаков, Доне Мицов и Ристо Петров Беширов са смазани от бой.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковец остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луковец има 25 къщи славяни християни.[19] В 1926 година селото е прекръстено на Сотира.[3] Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Луковец е представено като смесено местно-бежанско с 22 бежански семейства и 82 души бежанци.[20]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година бежанците са 60 души. Селото пострадва в Гражданската война и населението му бяга във Воден. След нормализацията на положението, е изградено ново селище – Ново Луковец на 2 km северозападно от старото.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Луковец на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Градини[21] Γκράντινι Кипи Κήποι[22] местност на ЮЗ от Луковец, на Ю от Вълкоянево и на С от Владово[21]
Салка[21] или Солка[23] Σάλκα Αυκοχώρι Ликохори Λυκοχώρι[22] връх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (649,5 m)[21]
Църнуцата[21] Τσαρνουτσά Маврокорфи Μαυροκορφή[22] връх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (689 m)[21]
Кривите реки[21] Κρίβι Ντερέκι Ставрорема Στραβόρεμα[22] река на З от Луковец[21]
Мозарт[23] Μόζαρτ Камено Καμένο[22] възвишение на З от Луковец (511 m)[23]
Скърка[21] Σκάρκα Петрокорифи Πετροκορφή[22] възвишение на З от Луковец[21]
Будим[21] Μπούντιμ Бундис Μπούντης[22] възвишение на Ю от Луковец (594 m)[21]
Криминица[21] Κριμινίτσα Керанидарио Κερανιδαριό[22] възвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево[21]
Греда[21] Γρίντα Докари Δοκάρι[22] възвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево[21]
Бабачина[21] Μπαμπατσίνα Корифи тис Грияс Κορυφή τής Γρηάς[22] възвишение на СЗ от Луковец и на Ю от Ново Луковец (595 m)[21]
Сереметова[21] или Серменова Орница Σερεμενοβα Όρνίτσα Халасма Χάλασμα[22] възвишение на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп (638 m)[21]
Паприте[21] Πάπριντε Фтеротопос Φτερότοπος[22] местност на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп[21]
Петкова чука[21] Πέτκοβα Τσούκα Ипсома ту Петку Ύψωμα τού Πέτκου[22] възвишение на С от Луковец и на Ю от Почеп[21]
Страна Присека[21] Στράνα Πρισέκα Диаватос Διάβασις[22] възвишение на СИ от Луковец и на ЮИ от Почеп[21]
Мачарка[21] Ματσάρκα Неротопос Νερότοπος[22] местност на С от Луковец и на Ю от Почеп[21]
Режища[21] Ρεζίστα Кладевтис Κλαδευτής[22] местност на ЮЗ от Почеп[21]
Пищерата[21] Πιστεράτα Спилия Σπηλιά[22] местност на СЗ от Луковец и на З от Почеп[21]
Бигур[21] Μπιγούρ Пуропетра Πουρόπετρα[22] река на СИ от Луковец, приток на Строница[21] (Дъбот)[23]
Белис[21] Μπελίς Аспрокорифи Άσπροκορφή[22] възвишение на З от Почеп[21] (500 m)[23]
Жегрево[23] Ζέγρεβο Халино Χαλινό[22] местност на СЗ от Почеп[23]
Страната[21] Στράντα Плая Πλαγιά[22] възвишение на И от Луковец (361,6 m)[21]
Перисемли[21] Περισεμλή Рема Ρέμα[22] река на СИ от Луковец, приток на Строница[21]
Дъбот[23] Νταποτ Веланидия Βελανιδιά[22] река на СИ от Луковец, приток на Строница (Бигур)[23]
Гавранска река[21] Καβράνσκα Коракорема Κορακόρεμα[22] река на И от Луковец, приток на Строница[21]
Ризарски рид[23] Ριζάσκεριτ Стратиоте Στρατιώται[22] възвишение на СИ от Оризари (258 m)[23]
Вакрец[21] Βάκαρετς Агелада Αγελάδα[22] връх на З от Вълкоянево и на ЮИ от Техово (828,4 m)[21]
Враногроб[21] Βρανογρόη Калиякудес Καλιακούδες[22] местност на СЗ от Луковец и на З от Почеп[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 219[3] 222[3] 384[3] 431[3] 4[3] 3[3] 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Свързани с Луковец
  • Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Луковец в 1903 година[24]
  • отец Костадин, български екзархийски свещеник, убит посред бял ден на Воденската гара от гръцките окупационни власти[25]
  • отец Стоянов, български екзархийски свещеник, живеещ във Воден, умрял от тормоз от страна на гръцките окупационни власти[25]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 52. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 356.
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 630.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  11. ↑ Петров, Петър. Ислямизации в Македония и Одринско по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Известия на държавните архиви, брой 85 – 86, 2003, с. 207.
  12. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 103.
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  14. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  16. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 372.
  17. ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония /Краят на XIX – началото на ХХ век/. Нови документи, София 1995, с. 83 – 85.
  18. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  25. ↑ а б Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 15.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луковец&oldid=12750535“.