Луковец (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луковец)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луковец
Σωτήρα
— село —
Църквата „Света Петка“ в Луковец
Църквата „Света Петка“ в Луковец
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 376 m
Население 226 души (2001)
Луковец в Общомедия

Луковец или Луковиц (на гръцки: Σωτήρα, Сотира, до 1926 година Λούκοβιτς, Луковиц[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 226 жители (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Лукович с 28 джизие ханета (домакинства).[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луковиц (Lukovitz), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Луковец (Loucovetz) е посочено като село във Воденска каза с 52 къщи и 280 жители българи.[4]

В 1880 година леринският владика установява, че поп Никола пее на български в Луковец, изземва славянските църковни книги и ги заменя с гръцки.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Луковиц живеят 300 жители българи.[7] През 1903 година селото е чифлик на Демир бей, който, както съобщава Атанас Шопов, оказва натиск над местните жители за приемане на исляма. Осем семейства, изгонени от него, се установяват във Воден.[8]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] В 1904 година в Луковец е открито българско училище.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковец (Lukovetz) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и свещеник Костадин Наумов, Марко Иванов (60 години) и жена му, Григор Иванов, Петко Карабатаков, Доне Мицов и Ристо Петров Беширов са смазани от бой.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковец остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Сотира. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Луковец е представено като смесено местно-бежанско с 22 бежански семейства и 82 души бежанци.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Луковец
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Луковец в 1903 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg отец Костадин, български екзархийски свещеник, убит посред бял ден на Воденската гара от гръцките окупационни власти[15]
  • Flag of Bulgaria.svg отец Стоянов, български екзархийски свещеник, живеещ във Воден, умрял от тормоз от страна на гръцките окупационни власти[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούκοβιτς - Σωτήρα
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 356.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Петров, Петър. Ислямизации в Македония и Одринско по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Известия на държавните архиви, брой 85-86, 2003, с. 207.
  9. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  10. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  12. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  15. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
  16. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.


     Портал „Македония“         Портал „Македония