Направо към съдържанието

Луковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луковец
Παλαιά Σωτήρα
— село —
Гърция
40.8395° с. ш. 22.0614° и. д.
Луковец
Централна Македония
40.8395° с. ш. 22.0614° и. д.
Луковец
Воденско
40.8395° с. ш. 22.0614° и. д.
Луковец
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина440 m
Население0 души (2021 г.)

Луковец или Луковиц (на гръцки: Παλαιά Σωτήρα, Палеа Сотира, до 1926 година Λούκοβιτς, Луковиц[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 km северно от Воден, на пътя за Драгоманци,[2] на надморска височина от 440 m.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Лукович с 28 джизие ханета (домакинства).[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луковиц (Lukovitz), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Луковец (Loucovetz) е посочено като село във Воденска каза с 52 къщи и 280 жители българи.[6]

В 1880 година леринският владика Герман установява, че поп Никола пее на български в Луковец, изземва славянските църковни книги и ги заменя с гръцки.[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Луковиц живеят 300 жители българи християни.[9] През 1903 година селото е чифлик на Демир бей, който, както съобщава Атанас Шопов, оказва натиск над местните жители за приемане на исляма. Осем семейства, изгонени от него, се установяват във Воден.[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] В 1904 година в Луковец е открито българско училище.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковец (Lukovetz) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[13]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и свещеник Костадин Наумов, Марко Иванов (60 години) и жена му, Григор Иванов, Петко Карабатаков, Доне Мицов и Ристо Петров Беширов са смазани от бой.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковец остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луковец има 25 къщи славяни християни.[15] В 1926 година селото е прекръстено на Сотира.[3] Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Луковец е представено като смесено местно-бежанско с 22 бежански семейства и 82 души бежанци.[16]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година бежанците са 60 души. Селото пострадва в Гражданската война и населението му бяга във Воден. След нормализацията на положението, е изградено ново селище - Ново Луковец на 2 km северозападно от старото.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Луковец на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Градини[17] Γκράντινι Кипи Κήποι[18] местност на ЮЗ от Луковец, на Ю от Вълкоянево и на С от Владово[17]
Салка[17] или Солка[19] Σάλκα Αυκοχώρι Ликохори Λυκοχώρι[18] връх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (649,5 m)[17]
Църнуцата[17] Τσαρνουτσά Маврокорфи Μαυροκορφή[18] връх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (689 m)[17]
Кривите реки[17] Κρίβι Ντερέκι Ставрорема Στραβόρεμα[18] река на З от Луковец[17]
Мозарт[19] Μόζαρτ Камено Καμένο[18] възвишение на З от Луковец (511 m)[19]
Скърка[17] Σκάρκα Петрокорифи Πετροκορφή[18] възвишение на З от Луковец[17]
Будим[17] Μπούντιμ Бундис Μπούντης[18] възвишение на Ю от Луковец (594 m)[17]
Криминица[17] Κριμινίτσα Керанидарио Κερανιδαριό[18] възвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево[17]
Греда[17] Γρίντα Докари Δοκάρι[18] възвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево[17]
Бабачина[17] Μπαμπατσίνα Корифи тис Грияс Κορυφή τής Γρηάς[18] възвишение на СЗ от Луковец и на Ю от Ново Луковец (595 m)[17]
Сереметова[17] или Серменова Орница Σερεμενοβα Όρνίτσα Халасма Χάλασμα[18] възвишение на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп (638 m)[17]
Паприте[17] Πάπριντε Фтеротопос Φτερότοπος[18] местност на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп[17]
Петкова чука[17] Πέτκοβα Τσούκα Ипсома ту Петку Ύψωμα τού Πέτκου[18] възвишение на С от Луковец и на Ю от Почеп[17]
Страна Присека[17] Στράνα Πρισέκα Диаватос Διάβασις[18] възвишение на СИ от Луковец и на ЮИ от Почеп[17]
Мачарка[17] Ματσάρκα Неротопос Νερότοπος[18] местност на С от Луковец и на Ю от Почеп[17]
Режища[17] Ρεζίστα Кладевтис Κλαδευτής[18] местност на ЮЗ от Почеп[17]
Пищерата[17] Πιστεράτα Спилия Σπηλιά[18] местност на СЗ от Луковец и на З от Почеп[17]
Бигур[17] Μπιγούρ Пуропетра Πουρόπετρα[18] река на СИ от Луковец, приток на Строница[17] (Дъбот)[19]
Белис[17] Μπελίς Аспрокорифи Άσπροκορφή[18] възвишение на З от Почеп[17] (500 m)[19]
Жегрево[19] Ζέγρεβο Халино Χαλινό[18] местност на СЗ от Почеп[19]
Страната[17] Στράντα Плая Πλαγιά[18] възвишение на И от Луковец (361,6 m)[17]
Перисемли[17] Περισεμλή Рема Ρέμα[18] река на СИ от Луковец, приток на Строница[17]
Дъбот[19] Νταποτ Веланидия Βελανιδιά[18] река на СИ от Луковец, приток на Строница (Бигур)[19]
Гавранска река[17] Καβράνσκα Коракорема Κορακόρεμα[18] река на И от Луковец, приток на Строница[17]
Ризарски рид[19] Ριζάσκεριτ Стратиоте Στρατιώται[18] възвишение на СИ от Оризари (258 m)[19]
Вакрец[17] Βάκαρετς Агелада Αγελάδα[18] връх на З от Вълкоянево и на ЮИ от Техово (828,4 m)[17]
Враногроб[17] Βρανογρόη Калиякудес Καλιακούδες[18] местност на СЗ от Луковец и на З от Почеп[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 219[3] 222[3] 384[3] 431[3] 4[3] 3[3] 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Свързани с Луковец
  • Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Луковец в 1903 година[20]
  • отец Костадин, български екзархийски свещеник, убит посред бял ден на Воденската гара от гръцките окупационни власти[21]
  • отец Стоянов, български екзархийски свещеник, живеещ във Воден, умрял от тормоз от страна на гръцките окупационни власти[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 52. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 356.
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  10. ↑ Петров, Петър. Ислямизации в Македония и Одринско по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Известия на държавните архиви, брой 85-86, 2003, с. 207.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  14. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  20. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  21. ↑ а б Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 15.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луковец&oldid=12188253“.