Владово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владово
Άγρας
— село —
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 222 m
Население 883 души (2001)
Владово в Общомедия

Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 883 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е отдалечено на един километър западно от град Воден (Едеса).

История[редактиране | редактиране на кода]

Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[2][3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[4] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Съглашенски части във Владово през Първата световна война

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. В 1924 година 16 души се изселват по официален път в България. В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[15] В Гражданската война поради близостта си до Воден селото не пострадва.[16]

В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]

Гарата във Владово

През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители[18][19].

Преброявания
  • 1913 – 986 души
  • 1920 – 853 души
  • 1928 – 866 души
  • 1940 – 1045 души
  • 1951 – 980 души
  • 1961 – 1050 души
  • 1971 – 888 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попов
Катина Гризопуло-Пасила от Солун, гръцка учителка във Владово[20]
Мария Иконому от Дремиглава, гръцка учителка във Владово[21]
Родени във Владово
  • Flag of Greece.svg Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[22]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Картас (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Вениамин Димитров (1874 – ?), български духовник и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Настев (1877 - ?), завършил в 1898 година Солунската гимназия,[23] завършил математика в Лозана в 1907 година[24]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Галиас (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Пейос (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906-1909 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
  • Flag of Greece.svg Димитриос (Мицос) Бакирдзис (Μήτσος[26] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[23] учител в Енидже Вардар
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[30]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Бесиос (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  • Flag of Greece.svg Константинос Галиас (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Flag of Greece.svg Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Попов (? - 1950), съосновател и президент на МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Насто Далкалъчев, български просветен деец
  • Flag of Greece.svg Петрос Пейос (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Далкалъчев (1895 - 1961), български общественик
  • Flag of Greece.svg Теодорос Картас (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Flag of Greece.svg Теохарис Бакирдзис (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицос Бакирдзис[22]
  • Flag of Greece.svg Христо Будов, гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Попов (1876 – ?), български църковен и просветен деец
Починали във Владово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλάδοβον - Άγρας
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 юни 2018.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  5. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 835.
  14. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  17. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  18. Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube
  20. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..[неработеща препратка]
  21. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  22. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  23. а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  24. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  25. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.540.
  26. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
  29. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.145.
  30. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 309.
     Портал „Македония“         Портал „Македония