Самар (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самар.

Самар
Σάμαρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Каракамен
Надм. височина 247 m
Население 91 души (2001)

Самар (на гръцки: Σάμαρι, Самари, катаревуса: Σαμάριον, Самарион, до 1926 година Σαμάρ, Самар[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 91 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра североизточно от град Воден (Едеса).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година е отбелязано, че село Самар има 30 джизие ханета (домакинства).[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Самар (Samar) е посочено като село във Воденска каза с 31 къщи и 173 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Самаръ живеят 244 жители българи.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самар (Samar) има 160 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Самар остава в Гърция. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 1920-те години идват гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Самари. В 1928 година Самар е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 души бежанци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония