Жерви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жерви
Ζέρβη
— село —
Църквата „Свети Тома“
Църквата „Свети Тома“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 760 m
Население 303 души (2011 г.)
Жерви в Общомедия

Жерви или Жерве (на гръцки: Ζέρβη, Зерви) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 760 m надморска височина на 23 km западно от демовия център Воден (Едеса) и на около 57 km източно от Лерин (Флорина) в планината Нидже (Ворас), северно от Островското езеро.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЖерве като българско село.[2] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]

Улица в селото

В началото на XX век Жерви е чисто българско село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Жерви живеят 290 българи християни.[4] Цялото население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жерви (Jervi) има 280 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Жерви е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Сръбският автор Л. Павлович, който посещава района по време на Първата световна война пише, че Жерви е малко село, което никога не е могло да порасне поради крайната сиромашия на жителите му. Земята му е неплодородна, подложена на наводнения.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жерви има 40 къщи славяни християни.[8]

Селото пострадва силно в Гражданската война (1946 - 1949) и няколко семейства бягат в Югославия, а други в съседните села. След края на войната много се връщат.[1]

Населението произвежда предимно пшеница и царевица, като се занимава частично и със скотовъдство и овощарство - орехи и череши.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 256[1] 244[1] 304[1] 457[1] 260[1] 392[1] 375[1] 326[1] 334[1] 349 303

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на „Интернешънъл Бейкинг Къмпани“ в Масилион, Охайо, на Лазар Тодоров от Долно Оризари, Битолско, Стефо Лазаров от Буково, Битолско, Димитри Петрев от Жерве, Воденско, Вас. Я Марковски от Карпешини, Леринско и Вангел Милев от Ращани, Битолско
Родени в Жерви
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Ташев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петров, български опълченец, постъпил във II рота на I опълченска дружина на 1 април 1877 година, уволнен на 12 септември 1877 година по болест[10]
  • Flag of Bulgaria.svgFlag of SFR Yugoslavia.svg Стоян (Тане) Лазов Сетинов (1851 или 1870 - 1965), свещеник, революционер и войвода от ВМОРО. Участник в Илинденското въстание.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
  2. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696 и 847.
  7. Љуб. Павловић. О становништву и селима Островске околине, Гласник српског географског друштва, Свеска 5, Београд, 1921, с. 240.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 151.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония