Жерви
| Жерви Ζέρβη | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Тома“ | |
  Жерви  Жерви  Жерви | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 760 m |
| Население | 273 души (2021 г.) |
| Жерви в Общомедия | |
Жерви или Жерве (на гръцки: Ζέρβη, Зерви) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 760 m надморска височина на 23 km западно от демовия център Воден (Едеса) и на около 57 km източно от Лерин (Флорина) в планината Нидже (Ворас), северно от Островското езеро.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Жерве като българско село.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]
В началото на XX век Жерви е чисто българско село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Жерви живеят 290 българи християни.[4] Цялото население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жерви (Jervi) има 280 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Жерви е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Сръбският автор Л. Павлович, който посещава района по време на Първата световна война пише, че Жерви е малко село, което никога не е могло да порасне поради крайната сиромашия на жителите му. Земята му е неплодородна, подложена на наводнения.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жерви има 40 къщи славяни християни.[8]
Селото пострадва силно в Гражданската война (1946 - 1949) и няколко семейства бягат в Югославия, а други в съседните села. След края на войната много се връщат.[1]
Населението произвежда предимно пшеница и царевица, като се занимава частично и със скотовъдство и овощарство - орехи и череши.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 256[1] | 244[1] | 304[1] | 457[1] | 260[1] | 392[1] | 375[1] | 326[1] | 334[1] | 349 | 303 | 273 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Жерви
Ване Ташев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[9]- Георги Петров, български опълченец, постъпил във II рота на I опълченска дружина на 1 април 1877 година, уволнен на 12 септември 1877 година по болест[10]
Стоян (Тане) Лазов Сетинов (1851 или 1870 - 1965), свещеник, революционер и войвода от ВМОРО. Участник в Илинденското въстание.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Чакъров от Острово, Воденско, Егейска Македония - „Наказанието на Радивка от Жерви“, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 465, Indianapolis, USA, 16 януари 1936 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696 и 847.
- ↑ Љуб. Павловић. О становништву и селима Островске околине, Гласник српског географског друштва, Свеска 5, Београд, 1921, с. 240.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 151.
| ||||||||||||||||||||||||
