Долно Оризари (община Битоля)
Вижте пояснителната страница за други значения на Долно Оризари.
|
Долно Оризари Долно Оризари |
|
|---|---|
| — село — | |
 Долно Оризари през Първата световна война |
|
  Долно Оризари |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 1834 души (2002) |
| Пощенски код | 7204 |
| МПС код | BT |
| Долно Оризари в Общомедия | |
Долно Оризари (на македонска литературна норма: Долно Оризари) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 4 km североизточно от Битоля.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1860 година е изградена църквата „Света Петка“.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари Долно има 440 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари Долно има 216 българи екзархисти.[3]
В 1961 година селото има 848 жители. Вследствие на близостта до Битоля то става имиграционо място, в което се заселват хора от над 50 села от Демир Хисар, Охридско и Мариово. Независимо от това от селото има и голяма емиграция към САЩ, Австралия, Канада, Швеция, Германия.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 1834 жители самоопределили се както следва:[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1828 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 4 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В 2008 година жителите на селото се увеличават на 2025 жители.[1]
В селото работи основно училище до 9. клас, филиал на ОУ „Даме Груев“ (Битоля).[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Долно Оризари. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| |||||||||||
Портал „