Брусник (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.

Брусник
Брусник
— село —
Къщи в Брусник
Къщи в Брусник
North Macedonia relief location map.jpg
41.0231° с. ш. 21.2853° и. д.
Брусник
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 870 m
Население 241 души (2002)
Пощенски код 7000
МПС код BT
Брусник в Общомедия

Брусник (на македонска литературна норма: Брусник; на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 870 m надморска височина, в областта Пелагония, на 3 km източно от Битоля в планината Пелистер. В селото има шест църкви-[1]Свети Димитър“ от ΧΙΧ век, „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от началото на XX, и двете силно пострадали през Първата световна война,[2] „Света Петка“, „Света Неделя“, „Рождество Богородично“, и манастирската „Свети Георги“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селяни от Брусник в началото на XX век

В XIX век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. През 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище.[3]

Селяни от Брусник, убити през март 1904 година от четите на Георги Сугарев и Никола

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[4] Според български източници между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[6] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[7] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите.[3]

В 1948 година селото има 964 жители. След 1961 година, когато брои 898 жители, село започва интензивно да се разселва. Най-голям брой брусничани са заселени в Битоля, Скопие, а особено в Австралия, САЩ, Канада и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители, от които 240 са се самоопределили като македонци и 1 като сърбин.[8]

Националност Всичко
македонци 240
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

В 2008 година селото има 186 жители.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брусник
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Иваноски (1864 – 1919), български революционер и борец за българска църковна независимост[3]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Божин Атанасов Скерлевски (1923 – 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце.[9]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Бошко Станковски (1925 – 1987), югославски политик
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иваноски (1858 – 1911), български революционер и борец за българска църковна независимост[3]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Дане Петковски (1922 -), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  • Flag of Macedonia.svg Димче Миновски (р. 1942), журналист и писател от Северна Македония
  • Flag of Macedonia.svg Flag of Australia (converted).svg Йован Кокаловски (1921 – 1990), поет и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Никола Алабаков (Ник Алабак, 1877 – 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов-Брусничанецо (1880 - 1906), български революционер[10][11]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Панде Илиевски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иваноски (1856 – 1929), български революционер и борец за българска църковна независимост[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Ангелов Ивановски (? – 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта[3]
  • Flag of Macedonia.svg Тале Огненовски (1922 - 2012), музикант от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Брусник. // Мој роден крај. Посетен на 13 март 2016.
  2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 39 - 40. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  3. а б в г д е Арсовъ, Т. Забравени мѫченици. // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943. с. 8.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 212.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. „Съюз на борците от НОАВМ-Битоля“, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен 8 май 2014 
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
  11. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
     Портал „Македония“         Портал „Македония