Бистрица (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
| Бистрица Бистрица | |
| — село — | |
 | |
 | |
  Бистрица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 1015 души (2002) |
| Пощенски код | 7221 |
| МПС код | BT |
| Бистрица в Общомедия | |
Бистрица (на македонска литературна норма: Бистрица) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно – намира се на 620 m надморска височина в областта Пелагония, на около 8 km южно от Битоля. В селото има църква „Свети Георги“ и Бистришкият манастир „Свети Никола Летни“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото идва от реката, която тече през него.[1]
В XIX век Бистрица е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бистрица е населявано от 245 българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бистрица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бистрица е част от Буковска община в Битолска селска околия и има 226 жители.[5]
В 1961 година селото има 734 жители. Голям брой бистричани се изселват в Битоля, Скопие, САЩ, Австралия, Швеция и Германия.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 1015 жители,[1] от които 949 северномакедонци, 55 албанци, 8 сърби и 3 от други националности.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 949 |
| албанци | 55 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 8 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
От 1996 до 2004 година Бистрица е център на самостоятелна община Бистрица.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бистрица
Блажо Йован, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и запалване на няколко чифлика“, осъден от Извънредния съд на 7 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]- Георги Стоян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и запалване на няколко чифлика“, осъден от Извънредния съд на 7 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]
Ристо Кавалиновски (1922 – 1944), югославски партизанин- Трифун Наумче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и запалване на няколко чифлика“, осъден от Извънредния съд на 15 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]
- Починали в Бистрица
Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик- Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Бистрица // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 16 март 2016. Посетен на 13 март 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007
- 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 104. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
