Градешница (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градешница.

Градешница
Граешница
— село —
Фреска от „Света Богородица Пречиста“, XV век
Фреска от „Света Богородица Пречиста“, XV век
North Macedonia relief location map.jpg
40.9011° с. ш. 21.3436° и. д.
Градешница
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 612 m
Население 190 души (2002)
Пощенски код 7223
МПС код BT
Градешница в Общомедия

Градешница (на македонска литературна норма: Граешница; на гръцки: Γραδέσνιτσα) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 700 m надморска височина на падините на планината Баба в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, близо до границата с Гърция.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в близост до крепостта Кале, съществувала в праисторическия, античния и средновековния период. Вероятно с нея е свързано и името на селото, произлизащо от Градище. В османски дефтер от 1468 година селото е записано като Црешево или Градешница, каза Манастир в санджак Паша със 130 християнски семейства, които произвеждат лен, копринена буба, вино и други земеделски продукти. По-късно в регистрите от 1568 г., селото Црешево или Градешница има 113 християнски семейства и едно мюсюлманско.[2]

В селото има средновековна църква „Света Богородица Пречиста“, църква от 1860 година „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) и манастир „Свети Теодор“. Други малки църкви са „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица Пречиста“, „Света Петка“, „Свети Димитър“ и „Света Неделя“.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градешница има 540 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градешница има 424 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

В 1961 година селото има 444 жители. През втората половина на XX век жителите на селото масово се изселват, предимно в Битоля и отвъдокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 190 жители[1] самоопределили се както следва:[6]

Националност Всичко
македонци 17
албанци 172
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градешница
Починали в Градешница
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Атанасов Кисьов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Найденов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Д. Мудов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Градешница. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница. // Патримониум. МК, Година 4, брoj 9 / 2011, стр. 151. Посетен на 30 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. а б в ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31
     Портал „Македония“         Портал „Македония