Градешница (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градешница.
| Градешница Граешница | |
|---|---|
| — село — | |
 Фреска от „Света Богородица Пречиста“, XV век | |
  Градешница | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 612 m |
| Население | 190 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Градешница в Общомедия | |
Градешница (на македонска литературна норма: Граешница; на гръцки: Γραδέσνιτσα) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 700 m надморска височина на падините на планината Баба в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, близо до границата с Гърция.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в близост до крепостта Кале, съществувала в праисторическия, античния и средновековния период. Вероятно с нея е свързано и името на селото, произлизащо от Градище. В османски дефтер от 1468 година селото е записано като Црешево или Градешница, каза Манастир в санджак Паша със 130 християнски семейства, които произвеждат лен, копринена буба, вино и други земеделски продукти. По-късно в регистрите от 1568 г., селото Црешево или Градешница има 113 християнски семейства и едно мюсюлманско.[2]
В селото има средновековна църква „Света Богородица Пречиста“, църква от 1860 година „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) и манастир „Свети Теодор“. Други малки църкви са „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица Пречиста“, „Света Петка“, „Свети Димитър“ и „Света Неделя“.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градешница има 540 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градешница има 424 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1961 година селото има 444 жители. През втората половина на XX век жителите на селото масово се изселват, предимно в Битоля и отвъдокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 190 жители[1] самоопределили се както следва:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 17 |
| албанци | 172 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Градешница
Петър Димитриевски (1926 – 2005), югославски партизанин, генерал-лейтенант от ЮНА
Йосиф Петров Дафков (на гръцки: Ιωσήφ Πέτρου Δάφκος) (1872 - 1944), свещар в църквата Свети Димитър в Битоля, по 1918 година в Лерин
- Починали в Градешница
Васил Атанасов Кисьов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]- Панчо Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
- Стефан Найденов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
- Тодор Д. Мудов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Градешница. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница. // Патримониум. МК, Година 4, брoj 9 / 2011, стр. 151. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-06
- ↑ а б в ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31
| |||||||||||
