Драгарино
| Драгарино Драгарино | |
| — село — | |
  Драгарино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 86 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Драгарино в Общомедия | |
Драгарино (на македонска литературна норма: Драгарино) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пелагония, на 12 km северно от Битоля, на 640 m надморска височина в подножието на Снеговско-облаковския масив.[1]
Селото е от сбит тип, с малко обработваема земя и питейна вода през лятото. До Първата световна война се е намирало на 300 м. от сегашното си местоположение.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда името идва от някой си Драгор, който основал селото.[1] Край селото, в местността Кула се е намирала кула, която според местни жители се е намирала кула на Крал Марко. В землището на селото се намират и други останки от предишни епохи.[2]
В 1607 година жителите на Драгорино взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг. През 1609 година дългът е в размер на 3000 акчета. През 1610 като длъжници на същия вакъф поименно са изброени следните жители на селото: Димо Никле, Велче Петре, Стоян Цветко, железара Петко, Зойче Митан, Йовче Митре, Груйо Митре, Гърдан Стойко, Никола Йован и Марко Стоян.[3] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 6 ханета (домакинства) в Драгорино дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[4]
В XIX век Драгарино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според Йован Трифуноски през първата половина на XIX век в Драгарино се заселват два рода, чиито потомци съставляват цялото население на селото през втората половина на XX век - Размовци и Веляновци. Размовци са преселници от Вирово, а Веляновци - от Църничани.[2]
Гробищната църква на селото „Възкресение Христово“ е от 1878 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгарино е има 55 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгарино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгорино има 40 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Драгарино и Кърклино е Василий Колев.[8]
Към 1912 година селото е чифлик на Мемет ефенди от Битоля, който има чифлици и в Църнобуки, Новаци и Вашарейца. В 1925 година жителите на Драгарино купуват земята от Зия бег, син на Мемет ефенди. По това време къщите в селото са 5 - 3 на Веляновци и 2 на Размовци.[2]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Драгарино е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 56 жители.[9]
В 1961 година селото има 131 жители[1] и 19 къщи.[2] Населението се изселва в Битоля, Австралия, САЩ и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители самоопределили се като северномакедонци.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 86 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2008 година има 136 жители.[1]
В 2015 година в Драгарино е осветена църква „Успение на Пресвета Богородица“.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Драгарино // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2021-12-22. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ а б в г д Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 271-272.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 11, 25, 30.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 68 (Регистър на венчилата в с. Кърклино и в с. Драгарино, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Василий Колев.)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
- ↑ Осветување на црква во Драгарино, Битола, www.pppe.mk, 08/06/2015, посетен на 18 януари 2025 г.
| |||||||||||
