Габалавци
Габалавци Габалавци | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 690 m |
Население | 114 души (2002) |
Пощенски код | 7241 |
МПС код | BT |
Габалавци в Общомедия |
Габалавци (на македонска литературна норма: Габалавци) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е ридско – намира на 690 m надморска височина в областта Пелагония, на 20 km северозападно от Битоля. До 2004 година е част от община Кукуречани. Разположено е вляво от пътя Битоля - Демир Хисар и вдясно от река Шемница.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На рида Кале на 1 km североизточно над Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци има средновековна крепост.[2] Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 г. фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[3]
Местната традиция обяснява името от дъбови стълба, което дало първоначално Дабалавци, от което произлязло днешното име.[1]
В XIX век Габалавци е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1890 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кобалевци има 1200 жители, всички българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лахци (Габа) (Lahtzi (Gaba) има 112 българи екзархисти.[5]
В 1971 година има 286 жители.[1] От селото се изселват в Битоля, Скопие, Америка, Канада, Австралия и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители,[1] всички македонци.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 114 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Габалавци. // Мој Роден Крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-11
|