Секирани
| Секирани Секирани | |
| — село — | |
  Секирани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 614 m |
| Население | 114 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Секирани в Общомедия | |
Секирани (на македонска литературна норма: Секирани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 645 m надморска височина в западната част на Битолското поле, северно от Битоля, непосредствено от дясната страна на река Шемница.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местната легенда, името на селото възниква след сблъсък между местното население и турци, в който са употребени секири.[1]
В XIX век Секирани е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Секирани има 160 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Секирани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секирени има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
Църквата в селото е „Свети Никола“.[1]
В 1961 година селото има 372 жители.[1] Населението се изселва в Битоля, Скопие, Европа и презокеанските страни.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители, всички северномакедонци.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 114 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Секирани
Божко Велянов Нечов (1880 - след 1943)[6] работник,[7] македоно-одрински опълченец служил в 1-ва рота на 4-та битолска дружина,[6][7] ранен на 18 юни 1913 година;[7] участва в Първата световна война с Допълняющия македонски полк; на 9 март 1943 година, като жител на Секирани, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6]- Иван Талев Иванов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, загинал при Пуста река[8]
- Павел Талев Иванов (1875 - 1940), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Секирани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 12 ноември 2017.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 34.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 126.
- ↑ Т., Л. Павелъ Талевъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень XII (4 (144). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 14.
| |||||||||||
