Породин
Породин Породин | |
---|---|
— село — | |
![]() Църквата „Света Петка“ | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 600 m |
Население | 202 души (2002) |
Пощенски код | 7223 |
МПС код | BT |
Породин в Общомедия |
По̀родин (на македонска литературна норма: Породин) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 600 m надморска височина в областта Пелагония, на 13 km южно от Битоля.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Народната етимология обяснява името на селото с многото порои там – първоначално било Порой, после Пороин и накрая Породин.[1]
Край селото е разположен археологическият обект Породинска тумба.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Породим с 5 джизие ханета (домакинства).[2]
В XIX век Породин е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Породинъ е смесено село с 490 жители, от които 300 българи християни и 190 арнаути мохамедани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Поодино има 56, а в Горно Поодино – 40 българи екзархисти.[4]
В 1951 година селото има 523 жители. Население се изселва в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 202 жители самоопределили се както следва:[5]
Националност | Всичко |
македонци | 194 |
албанци | 6 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
Църквата в селото е „Света Петка“,[1] изградена в 1939 година върху по-стар храм.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Породин
Панде Манойлов (р. 1948), писател от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Породин. // Мој Роден Крај. Посетен на 1 август 2018.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 180.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-06
|