Ротино
| Ротино Ротино | |
|---|---|
| — село — | |
 Старото училище в Ротино | |
  Ротино | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 1014 m |
| Население | 113 души (2002) |
| Пощенски код | 7313 |
| МПС код | BT |
| Ротино в Общомедия | |
Ротино (на македонска литературна норма: Ротино) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 1020 m надморска височина в планината Баба, на 10 km северозападно от Битоля. Землището на селото е част от Цапарското поле.[1] Южно от селото е манастирът „Свети Илия“ и Ротинското езеро.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Местна легенда твърди, че селото е основано от човек на име Коте и затова получило името Котино, което по-късно се променило в Ротино.[1]
В XIX век Ротино е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. Енорийската църква „Свети Никола Долни“ е от 1870 година.[2] Гробищната църква е „Свети Никола Горни“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Роотино има 400 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Реотино има 400 българи патриаршисти гъркомани.[4]
В 1961 година селото има 573 жители. Населението се изселва в Битоля, Скопие, отвъдокеанските страни и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 113 жители, всички македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 113 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ротино. // Мој Роден Крај. Посетен на 12 ноември 2017.
- ↑ а б Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-16
| |||||||||||
Портал „