Велушина
| Велушина Велушина | |
|---|---|
| — село — | |
.jpg) Манстирът „Свети Георги“ | |
  Велушина | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 616 m |
| Население | 160 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Велушина в Общомедия | |
Велу̀шина (на македонска литературна норма: Велушина; на гръцки: Βελουσίνα) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е ридско, на 720 m надморска височина под Пелистер в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На 2 km източно е разположена Велушката тумба – важен праисторически археологически обект.[1]
Етимологията на името е от названието на Богородица Велика Елеуса, подобно на името на струмишкото село Велюса. Базиликата „Успение Богородично“ е раннохристиянска, обновена в 1792 година.[2] Църквите „Свети Атанасий“ и „Свети Илия“ (гробищна) са от поствизантийско време със запазени останки от стенописи.[3] Край селото е Велушинският манастир „Свети Георги“. Селото има и по-малките храмове „Свети Никола“, „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ и „Света Петка“.[1]
В XIX век Велушина е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Велушина е населявано от 920 българи християни.[4]
В началото на века селото има много къщи, дюкяни и десет воденици.[1]
Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велушина има 880 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[5]
Селото е база на гръцките чети в Битолско и Мариово. От Велушина е андартският капитан Петър Христов.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Войдан Ст. Бимбилов от Велмей е български кмет на Велушина от 21 март 1942 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Александър Дим. Хаджов от Струга (4 декември 1942 - 24 април 1944) и Любен Ст. Виячев от Неделкова гращица (24 април 1944 - 9 септември 1944).[6]
В 1971 година селото има 1372 жители. Във втората половина на XX век значителна част от велувци се изселват. Най-голям брой велувци се заселват в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 160 жители,[1] от които 73 македонци, 79 албанци, 5 роми и 3 сърби.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 73 |
| албанци | 79 |
| турци | 0 |
| роми | 5 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велушина
Блаже Търпеновски (? – ?), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
Василий Димов, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
Петър Христов (Петрос Христу, 1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
Петър Манговски (1909 - 2002), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет- Пандил Николовски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Ристо Темелковски (1919 – 1944), югославски партизанин. Взет да служи в българската армия, но избягва и става партизанин. Убит през 1944 при сражения с български военни части.[9]
- Починали във Велушина
- Георги Спасов Бояджиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]
- Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Велушина // Мој Роден Крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница // УДК. 726:27-523.42(497.774), 141. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 147.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-02
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 2012-09-04
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 31
| |||||||||||
