Свети Атанасий (Велушина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Битоля
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоВелушина
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничествоБитоля
ИзгражданеXVII век
Статутдействащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“) е църква в битолското село Велушина, Северна Македония, днес в диозеца на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Църквата е гробищен храм, разположен в оградените стари гробища в самото село.[1] В архитектурно отношение представлява еднокорабна сграда, иззидана от ломен камък. Входът е през трема от западната страна. В нишата над входа е запазено допоясно изображение на патрона на църквата Свети Атанасий. В олтарното пространство на източната стена и в конхата са изписани Света Богородица с Малкия Христос, а в долната зона светци. Вляво и вдясно от апсидата е Благовещението, а в малките ниши на протезиса и дяконикона са Свети Стефан и Свети Роман. Стилът на живописта позволява датировка в XVII век. Иконостасът има две врати - царски двери и на протезиса, и четири престолни икони - тези на Исус Христос, Йоан Кръстител и Свети Атанасий са от началото на XIX век.[2]

Царските двери
Иконостасът
Изображението на Свети Атанасий в нишата над входа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 31. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 32. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.