Лисолай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лисолай
Лисолај
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.1486° с. ш. 21.3022° и. д.
Лисолай
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 746 m
Население (2002) 225 души
МПС код BT
Сръбски доклад за клането в село Лисолай от страна на една гръцка за наказание за това, че населението е станало екзарийско, Битоля, 4 юни 1906 г.

Лисолай (на македонска литературна норма: Лисолај) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пелагония, в подножието на планината Древеник, северно от Битоля. Край селото е разположен Лисолайският манастир „Свети Архангел Михаил“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Лисолай е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лисолай има 340 жители, всички българи християни.[1]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисолой има 400 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 225 жители, 224 самоопределили се като македонци и един друг.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лисолай
  • България Йован (Йон) Лисолаецът, български революционер, районен войвода в Битолско по време Илинденско-Преображенското въстание. [5][6]
Починали в Лисолай
  • България Пецо, български революционер, четник при Димко Сарванов, по-късно самостоятелен войвода в Битолско, загива на 6 май 1906 година с десетчленната си чета след шестчасово сражение с турски войски. [7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 238.
  2. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 66.
  6. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.47
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.


Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Смолево | Чагор

     Портал „Македония“         Портал „Македония