Лисолай
| Лисолай Лисолај | |
| — село — | |
  Лисолай | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 225 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Лисолай в Общомедия | |
Лисолай (на македонска литературна норма: Лисолај) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 730 m надморска височина в областта Пелагония, в подножието на планината Древеник, на 13 km северно от Битоля. Край селото е разположен Лисолайският манастир „Свети Архангел Михаил“. В селото работи основно училище до четвърто отделение.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Местна легенда обяснява името на селото така: един ден ловджия от селото взел на лов с кучето си Лиса и децата си; децата се загубили и ловджията постоянно викал на кучето „Лисо, лай“.[1]
В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 28 ханета (домакинства) в Лисолай дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[2]
В XIX век Лисолай е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1865 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лисолай има 340 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лисолай е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисолой има 400 българи екзархисти.[6]
В 1961 година селото има 679 жители. Голяма част от населението се изселва в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и Германия.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 225 жители, 224 самоопределили се като северномакедонци и един друг.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 224 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лисолай
Димко Неделков, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[8]- Йован (Йон) Роглев - Лисолаецът, български революционер, районен войвода в Битолско по време Илинденско-Преображенското въстание[9][10]
- Михаил (Миалече) Лисолаец, български революционер
- Починали в Лисолай
- Пецо Суходолчето (? - 1906), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Лисолај // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
| |||||||||||
