Лисолай
|
Лисолай Лисолај |
|
|---|---|
| — село — | |
  Лисолай |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 225 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
Лисолай (на македонска литературна норма: Лисолај) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 730 m надморска височина в областта Пелагония, в подножието на планината Древеник, на 13 km северно от Битоля. Край селото е разположен Лисолайският манастир „Свети Архангел Михаил“. В селото работи основно училище до четвърто отделение.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Местна легенда обяснява името на селото така: един ден ловджия от селото взел на лов с кучето си Лиса и децата си; децата се загубили и ловджията постоянно викал на кучето „Лисо, лай“.[1]
В XIX век Лисолай е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1865 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лисолай има 340 жители, всички българи християни.[2]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисолой има 400 българи екзархисти.[4]
В 1961 година селото има 679 жители. Голяма част от населението се изселва в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и Германия.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 225 жители, 224 самоопределили се като македонци и един друг.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 224 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лисолай
Димко Неделков, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[6]- Йован (Йон) Лисолаецът, български революционер, районен войвода в Битолско по време Илинденско-Преображенското въстание[7][8]
- Михаил (Миалече) Лисолаец, български революционер
- Починали в Лисолай
- Пецо, български революционер, четник при Димко Сарванов, по-късно самостоятелен войвода в Битолско, загива на 6 май 1906 година с десетчленната си чета след шестчасово сражение с турски войски.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Лисолај. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
| |||||||||||
Портал „