Лисолай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лисолай
Лисолај
— село —
41.1486° с. ш. 21.3022° и. д.
Лисолай
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина730 m
Население225 души (2002)
Пощенски код7241
МПС кодBT
Лисолай в Общомедия
Сръбски доклад за клането в село Лисолай от страна на една гръцка чета за наказание за това, че населението е станало екзарийско, Битоля, 4 юни 1906 г.

Лисолай (на македонска литературна норма: Лисолај) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 730 m надморска височина в областта Пелагония, в подножието на планината Древеник, на 13 km северно от Битоля. Край селото е разположен Лисолайският манастир „Свети Архангел Михаил“. В селото работи основно училище до четвърто отделение.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Местна легенда обяснява името на селото така: един ден ловджия от селото взел на лов с кучето си Лиса и децата си; децата се загубили и ловджията постоянно викал на кучето „Лисо, лай“.[1]

В XIX век Лисолай е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1865 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лисолай има 340 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лисолай е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисолой има 400 българи екзархисти.[5]

В 1961 година селото има 679 жители. Голяма част от населението се изселва в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и Германия.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 225 жители, 224 самоопределили се като македонци и един друг.[6]

Националност Всичко
македонци 224
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лисолай
  • Димко Неделков, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[7]
  • Йован (Йон) Роглев - Лисолаецът, български революционер, районен войвода в Битолско по време Илинденско-Преображенското въстание[8][9]
  • Михаил (Миалече) Лисолаец, български революционер
Починали в Лисолай

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Лисолај // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-17 
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
  9. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.