Лисолай
| Лисолай Лисолај | |
|---|---|
| — село — | |
  Лисолай | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 746 m |
| Население (2002) | 225 души |
| МПС код | BT |
Лисолай (на македонска литературна норма: Лисолај) е село в община Битоля на Република Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, в подножието на планината Древеник, северно от Битоля. Край селото е разположен Лисолайският манастир „Свети Архангел Михаил“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Лисолай е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лисолай има 340 жители, всички българи християни.[1]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисолой има 400 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 225 жители, 224 самоопределили се като македонци и един друг.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лисолай
Йован (Йон) Лисолаецът, български революционер, районен войвода в Битолско по време Илинденско-Преображенското въстание[5][6]- Михаил (Миалече) Лисолаец, български революционер
- Починали в Лисолай
- Пецо, български революционер, четник при Димко Сарванов, по-късно самостоятелен войвода в Битолско, загива на 6 май 1906 година с десетчленната си чета след шестчасово сражение с турски войски. [7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 238.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 66.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.47
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.
| Населени места в Община Битоля | 
| |
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец
| ||
Портал „
